На всеки филм фест има поне един филм, след който си казвам, че дори това да е единственото, което успея да видя, ще ми е достатъчно да знам, че съм гледала наистина изключително кино – различно, умно и запомнящо се. Този път това беше още първият филм, на който отидох – австрийският „Рай: Любов“.
Тереза е дебела австрийка на средна възраст, която работи в дом за хора с умствени увреждания и за нея раят е Кения – слънце, море, палми и пълна почивка от лошото време, работата и вечно намусената й дъщеря. Представата й за любовта е съвсем простичка – някой, който ще я гледа в очите, без да забелязва бръчките и дебелите й бедра и ще й казва, че я обича. На плажа в Кения, зад въжетата и охраната, с които са заобиколени белите туристи, е пълно с млади черни мъже, които обичат Тереза. Точно по нейния начин, срещу известна сума. Разбира се, първо е „любовта“. Младите мъже водят Тереза на танци, черпят я бира, предлагат й стегнатите си тела и после се оказва, че имат финансов, тоест „семеен“, проблем – болен баща, племенник в болница, катастрофирал брат. Скоро Тереза разбира, че може да получи каквото си поиска, защото тези мъже наистина не виждат бръчките и дебелите й бедра. Те й казват, че я обичат, защото това искат да чуват белите жени. И ако Тереза постепенно става цинична, в професионалната обич на местните има нещо искрено и съвсем честно – просто те това работят.
На сайта на режисьора Улрих Зайдл пише, че той е режисьор, сценарист, продуцент, воайор, мизантроп, социален порнограф, провокатор, циник, отцепник, песимист, хуманист. Всичко това в една или друга степен е показано във филма му. На места смешен и ужасно забавен, на места тъжен и буквално разтърсващ, това е един филм, в който нищо не е спестено. И ако не друго, то любовта ни към киното ще е вечна, докато има филми като този.
Следващата прожекция на филма е на 27-ми март в Дома на киното, 20:30 часа
Следващата прожекция на филма е на 27-ми март в Дома на киното, 20:30 часа
