Едно от големите заглавия на годината е “Параграф 22” – минисериалът на Hulu ( в България можете да го гледате по HBOGO, a телевизионната му премиера е на 30 юни), интерпретация на Джордж Клуни на едноименния роман на Джоузеф Хелър. Сериалът показва абсурдността на Втората световна война чрез историята на пилота Йосарян и смахнатия полковник Каткарт. И въпреки че първата филмова адаптация на Майк Никълс през далечната 1970 година е превъзходна, очакванията ни към телевизионния проект също са големи.
До този момент, смея да твърдя, телевизионната история на малката група успява да улови сатирата в романа, макар че залогът е особено голям, когато трябва да се интерпретира едно от най-значимите литературни произведения в модерната литература. Клуни доста умело се справя с 3-в-1 задачата да бъде продуцент, режисьор (на 2 от общо 6 епизода) и актьор в проекта. Макар че има опит с периода на Втората световна война с “Пазители на наследството”, където също е режисьор и актьор, “Параграф 22”се оказва и голяма отговорност за Клуни:
“Процесът на работа е труден, защото сме ние срещу любимия роман. Във всеки случай, трябва да играем в защита. Но в крайна сметка си казахме – нека просто направим наистина голям ход и да видим колко лошо можем да се прецакаме”.
Разбира се, терзанията на Клуни са абсолютно основателни. При екранизация на известни и толкова обичани книги – очакванията на зрителите са огромни. При “Параграф 22” задачата е определено амбициозна, тъй като романът e нехронологична и дръзка сатира, която с невероятен замах създава сложни и многоизмерни образи. Но преди да отбележим пропуските на сериала, смятам, че трябва да отдадем заслуженото на Люк Дейвис и Дейвид Мишод за адаптацията на сценария, както и на Елън Кюрас (оператор на “Блясъкът на чистия ум”) и на Грант Хеслов (продуцент на “Арго”), които са режисирали по два епизода от “Параграф 22”.
Прочитът на Клуни и компания не е прекалено елитарен, за да може в крайна сметка да е интересен и на тези, които не са чели величествения роман на Хелър или не са запознати с историческите детайли около войната. А тези, които са запалени почитатели на текста, биха могли да оценят препратките към него.
И още ...
Главната роля на хитреца летец Йосарян се изпълнява от Кристофър Абът, познат на българската публика със сериала “Момичетата”. Абът определено се справя със задачата да пресъздаде за малкия екран един толкова многопластов персонаж, следвайки тънката линия между драмата и комедията. Пилотът на американски бомбардировач насочва гнева си както към враговете, които се опитват да го убият, така и към “своите”, които непрекъснато увеличават броя на въздушни нападения преди уволнение от служба. Критиците на сериала считат, че в телевизионния формат Йосарян се е превърнал в мълчалив наблюдател на лудостта около себе си и предпочитат героя на Хелър – дърдоркото, поставен в мъртвия център на събитията.
Любимият Хю Лори (“Доктор Хаус”) отново е в ролята на ексцентрик, макар че тук по-скоро можем да говорим за камео, а не за истинска роля. Той е благородният майор Де Къвърли, който има собствена линия на действие във военно време. С гордост наема апартаменти за разтуха и почивка за офицерите в окупираните градове и макар че намираме чувството му за хумор за едно от големите попадения в сериала, той минава набързо през него – бързо е заловен от врага и още по-бързо е забравен от останалите. Пример за това как хората могат просто да изчезнат по време на войната – без следа и спомен.
В ролята на Шайскопф се справя прекрасно самият Джордж Клуни. Обсебеният от паради лейтенант е абсолютно лишен от чувство за хумор, но е описан с голяма ирония в сериала. За него войната е особено интересна, именно защото няма опасност да бъде изпратен на фронта. И както казва Хелър: “Най-хубавото нещо у него беше жена му и най-хубавато нещо у жена му беше приятелката ѝ Дори Дъз“.
В сериала неприязънта му към Йосарян е още по-лична от тази в книгата, като тук героят на Клуни знае, че пилотът спи с жена му и не пести енергия да си отмъщава. Лейтенант Шайскопф е абсолютната метафора за абсурдността на войната. И едва ли внушението ѝ щеше да бъде толкова истинско без таланта на актьора.
Според самия Клуни “Параграф 22” е сериал за безумието на войната, а не за безумието на конкретен конфликт. И независимо че телевизионният формат има както много фенове, така и немалко критици, аз лично нямам проблем с това прочитът на сериала да не се покрива с внушенията в книгата на Хелър. Не съм и очаквала два толкова различни формата да са абсолютно еднакви и смятам, че всеки любител на “Параграф 22” трябва задължително да даде шанс на сериала, като добавям и бонус точки за актьорския състав.
Кои сериали ще следим през лятото?
