Пет филма за четири дни. В най-летния месец, в най-отпускарския сезон, се оказах в София, на работа, безнадеждна и почти отчаяна. Отпуската беше свършила, нова не се задаваше. Какво да правя, освен да удавя лятната депресия във филмова? Отидох до близката видеотека – да, още има такива местенца, и си тръгнах с пет драми. Гледах и ревах, ревах и гледах и така четири дни. Ето какво видях:
„Южнячки“ – писала съм за книгата, Елица писа за филма. Аз така или иначе не го бях гледала и затова с удоволствие се потопих в мрачната расистка действителност на американския юг – не само заради перверзното желание да наблюдаваш отстрани иначе непоносими житейски ситуации. Както и романът, така и филмът е направен с много финес, женственост и естетика. Цяло удоволствие за очите.
„Потомците“ – невероятна игра на Джордж Клуни, толкова истински и плътен, че направо можеш да го помиришеш. Историята на едно семейство, което изпраща майката, изпаднала в кома, и посреща новия си, осъзнат и сплотен живот.
„Боен кон“ – само титан като Спилбърг може да си позволи да снима такъв филм. На практика не филм, а импресия. За мое учудване липсата на действеност в сюжета не ме подразни колкото очаквах. Потопих се, както и в "Южнячки", в атмосферата на английската провинция, после във войната и така почти до края. Да, не го догледах.
„Изобретението на Хюго“ – ужасно красив филм, дело пък на друг един гений на съвременното кино – Скорсезе. Заприлича ми по усещане на „Мулен Руж“ на Баз Лурман и на филмите на Тим Бъртън. Ми да, оказа се, че продуцент му е Джони Деп, който със сигурност е един от най-големите фенове и верен партьнор на Бъртън. Малко муден, малко статичен, малко тромав е "Изобретението на Хюго". Чак накрая разбираш, че този филм е трибют към творчеството на един от бащите на киното – Жорж Мелие и затова е такъв – съвременна версия на филмите от предвоенната епоха.
„Заешка дупка“ – хм. Тук най-много плаках. Да не кажа през цялото време. В този филм можеш наистина да пипнеш тъгата, ако искаш. Даже не знам как го изгледах. Може би играта на Никол Кидман ме завладя, може би исках да видя какво, по дяволите, ще ми кажат. Нищо не ми казаха, освен че животът е такъв, какъвто е – на моменти Непоносим. Но въпреки това продължаваме да го живеем някак. И то не като на филм.
