Фил Спектър е легенда в света на музиката – името му стои зад проекти като албума Let It Be на Бийтълс и песента Imagine на Джон Ленън. Същевременно, както много от успелите, възрастни и богати хора в Холивуд, Фил е циничен, неприятен и брутално откровен – той мрази евреите, жените и света, в който всичко и всеки е за продан. Когато преди десет години актрисата Лана Кларксън е убита в дома му, Фил Спектър е обвинен и осъден за убийство втора степен и в момента излежава 19-годишната си присъда.
[[more]]Дали всичко в тази история е ясно или Фил Спектър е жертва на своята невъздържаност и неприятен характер, повлияли на съдебните заседатели? Да се задава този въпрос, след като има издадена присъда, е доста смело и в киното има единици, които биха се осмелили. Имената не са изненада – сценарий и режисура Дейвид Мамет, продуцент Бари Ливинсън. В главните роли Ал Пачино (превъплъщението му и приликата с Фил Спектър са почти плашещи) и Хелън Мирън като адвокатката му. 11 номинации за наградите Еми и сериозен скандал още преди филмът да бъде излъчен за първи път по HBO през пролетта на тази година. Всички критики и коментари са в този смисъл – че въпреки блестящите диалози на Мамет и забележителната актьорска игра, филмът се занимава с въпроси, които правосъдието вече е решило и че така и не дава отговори на проблемите, които разглежда.
В някакъв смисъл българската публика е облагодетелствана – за нас Фил Спектър е само смътно познато име, а делото срещу него, ако изобщо сме го чували, стара новина. Затова пък филмът е умен, хаплив и забавен. Дали в съда или извън него, присъдите ни доста често се влияят от отношението ни към дадена личност, преиначавайки фактите в посока на удобната „истина“. Фил Спектър е отблъскващ, неуправляем и вулгарен. Но много често – абсолютно прав. Признавам си, че в себе си се разколебах дали е виновен. И може би точно това доказва, че филмът си го бива!
