ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Порнографска връзка"

"Порнографска връзка"

Снимка: www.imdb.com

В началото на новия век почти всяка година успявах да издебна в "Евросинема" "Порнографска връзка" на Фредерик Фонтейн (белгиец само с четири филма, всичките чудесни), защото ми е слабост и е един от най-оригиналните и въздействащи любовно-романтични филми на всички времена (не преувеличавам, вижте сами). И най-важното не са оценката 7.2 в IMDb и двете актьорски награди във Венеция за главните изпълнители, а приглушената атмосфера, задъханият разказ (само 77 минути), скритите зад безизразни лица вулканични чувства. Неусетно го бях забравил, затрупан под нови впечатления, докато един пост във Фейсбук не ме накара веднага да си го припомня (и отсега нататък пак всяка година).

Тя (Натали Бай) дава обявление в специализиран вестник за осъществяване на някаква сексуална перверзия, отговаря Той (Сержи Лопес). Интересното е, че според него контактът е станал в Интернет и са разменили снимки... Пред невидимия интервюиращ те разказват как е протекла тази "порнографска връзка", защото нищо не виждаме на екрана - камерата спира в червения коридор на хотела пред затворената врата. Двамата не знаят имената си, работата си, годините си, семейния си статут...

А всяка връзка само за секс, без любов, е порнографска.

Тя е запазена стройна чаровна и елегантна жена с продълговато интересно (но не красиво) лице и тесни насмешливи очи (Бай е по-възрастна със 17 години!). Той е испански набит и малко недодялан мачо с маслинов тен, широко лице и ококорени донякъде неуверени и откровени блестящи очи.

Един ден решават да правят любов и чак тогава присъстваме на страстния секс. Попадат на стар и изнемощял горд коцкар със следи от повехнала хубост и чар (Пол Павел), който едва не умира в съседната стая, после почива в болницата. Заклел ги е да не казват на жена му (Силви ван ден Елсен) - благородна и аристократична все още красива старица, защото ѝ е изневерявал 40 години. Тя споделя, че ѝ е било достатъчно само да знае, че е жив, но сега ще се самоубие... Цялата тази случка дава изненадваща перспектива и нов контекст за двамата герои и те осъзнават, че се обичат, като първо си го признава тя.

Единият е влюбен, но малко преди да изрече заветните думи, се сепва и си внушава, че другият не изпитва същите чувства и иска да скъсат, затова решава да го изпревари. Вторият се е заклел, че ще се бори до смърт за тази връзка, но изведнъж се самоубеждава, че няма надежда и смисъл. Питали ли сте се колко хора по света са изпадали в същото положение? Милиони, десетки милиони. Откровеността и истината са заместени от страх, несигурност и предположения. А любовта, крехко цвете, повяхва, защото никой не посмява да се погрижи за нея. Това, което остава, е нега, печал, меланхолия, трудно затихваща болка и сладки, но избледняващи спомени.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.