ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Портрет на момиче в пламъци": още една обречена любов

"Портрет на момиче в пламъци": още една обречена любов

Снимки: FilmColumbia

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Портрет на момиче в пламъци" на Céline Sciamma (режисирала досега суровия и грапав Tomboy и прехваления Bande de filles) е независимо явление – с 10 награди, включително за сценарий в Кан, с британски и американски "инди" номинации и с умопомрачителната оценка 8.3 в IMDb. И е най-ценното заглавие на тази "Киномания".

На изолираното крайбрежие на Бретан в края на XVIII век пристига самоуверената и дръзка Мариан (Ноеми Мерлан), сама и с обемист багаж. Достига до достолепния, покрит с патина, но поддържан и обитаем сиво-бежов замък, където е посрещната от прислужничката Софи (Луана Бежрами), живо, пъргаво и жизнерадостно момиче. На другия ден Мариан се среща с Контесата (Валерия Голино), надменна и властна жена на средна възраст. Разковничето е, че стопанката на замъка (мъжете целенасочено отсъстват) е наела Мариан (познава и цени баща ѝ, известен живописец), за да нарисува портрет на дъщеря ѝ - загадъчната, сприхава и своенравна красавица със суров характер Елоиз (Адел Енел), която е била доскоро в манастир, а сега трябва да се омъжи за годеника на по-голямата си сестра, която най-вероятно се е самоубила. Портретът е за него, за да одобри бъдещата си съпруга.

Елоиз отказва да позира, затова Мариан е представена за нейна компаньонка, двете се сблъскват, дебнат, опознават, харесват, спорят, карат се и накрая се влюбват, и то във време, когато жените не могат нито да творят изкуство (не им е позволено да рисуват мъжко тяло например), нито да обичат някого от своя пол. Художничката така и не успява да завърши портрета и да задоволи себе си и модела, а Контесата става нетърпелива. Покрай мита за Одисей ни просветва, че понякога можеш да избереш спомена, а не човека и това е изборът на поета... Обречената връзка отива към своя край, а аз се хващам, че нито душата ми бушува, нито сърцето ми препуска. И тогава – бам! Финалът е една буря от емоции, момичето до мен се разплаква, ридаейки, геният на Вивалди се развихря неудържимо, а лицето на Елоиз в едър план казва без думи всичко. "Не съжалявай, спомняй си!"

 

"Дами в черно": за жените и това, което им се полага

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.