Изкуство

"Портрет на момиче в пламъци": още една обречена любов

Най-ценното заглавие на "Киномания"

"Портрет на момиче в пламъци" на Céline Sciamma (режисирала досега суровия и грапав Tomboy и прехваления Bande de filles) е независимо явление – с 10 награди, включително за сценарий в Кан, с британски и американски "инди" номинации и с умопомрачителната оценка 8.3 в IMDb. И е най-ценното заглавие на тази "Киномания".

На изолираното крайбрежие на Бретан в края на XVIII век пристига самоуверената и дръзка Мариан (Ноеми Мерлан), сама и с обемист багаж. Достига до достолепния, покрит с патина, но поддържан и обитаем сиво-бежов замък, където е посрещната от прислужничката Софи (Луана Бежрами), живо, пъргаво и жизнерадостно момиче. На другия ден Мариан се среща с Контесата (Валерия Голино), надменна и властна жена на средна възраст. Разковничето е, че стопанката на замъка (мъжете целенасочено отсъстват) е наела Мариан (познава и цени баща ѝ, известен живописец), за да нарисува портрет на дъщеря ѝ - загадъчната, сприхава и своенравна красавица със суров характер Елоиз (Адел Енел), която е била доскоро в манастир, а сега трябва да се омъжи за годеника на по-голямата си сестра, която най-вероятно се е самоубила. Портретът е за него, за да одобри бъдещата си съпруга.

Елоиз отказва да позира, затова Мариан е представена за нейна компаньонка, двете се сблъскват, дебнат, опознават, харесват, спорят, карат се и накрая се влюбват, и то във време, когато жените не могат нито да творят изкуство (не им е позволено да рисуват мъжко тяло например), нито да обичат някого от своя пол. Художничката така и не успява да завърши портрета и да задоволи себе си и модела, а Контесата става нетърпелива. Покрай мита за Одисей ни просветва, че понякога можеш да избереш спомена, а не човека и това е изборът на поета... Обречената връзка отива към своя край, а аз се хващам, че нито душата ми бушува, нито сърцето ми препуска. И тогава – бам! Финалът е една буря от емоции, момичето до мен се разплаква, ридаейки, геният на Вивалди се развихря неудържимо, а лицето на Елоиз в едър план казва без думи всичко. "Не съжалявай, спомняй си!"

 

"Дами в черно": за жените и това, което им се полага