Мистерията и силата на старите приятелства… Подкрепата, която ни дава самото присъствие до нас на някой, който ни познава от толкова години и толкова добре, че дори в мълчанието ни е казано всичко. И бремето на старите приятелства. Когато отгатваме предварително присъдите на най-близките си хора и се опитваме да скрием някоя съкровена тайна защото понякога, неминуемо, пред тях сме прекалено голи, твърде уязвими, твърде себе си.
Приятелството е като музика. В групата на приятелите винаги един свири първа цигулка, води решително и смело казва пръв мнението си, друг е втората цигулка, който обединява и подкрепя, който страда и обича толкова, че стига за всички. И така нататък – ролите са разпределени като в оркестър и именно за един такъв музикален квартет от приятели се разказва в този прекрасен, меланхоличен филм.[[more]]Излишно е да казвам колко невероятно играят Кристофър Уокън, Филип Сеймур Хофман, Катрин Кийнър и по-малко познатият за мен Марк Айвънър. Обединени от 25-годишната история на своя квартет, свързани със семейни и приятелски връзки, четиримата са изправени пред четвърт вековния си юбилей с изпълнение на най-трудното произведение за квартет и пред новината, че най-възрастният член на квартета и любим на всички професор Питър (Кристофър Уокън) е болен от Паркинсон. Това неминуемо води до преоценки и кризи, лични и семейни, приятелски и не толкова. Дали свързани с музиката или не, думите във филма са откровение за всички, които са изстрадали приятелствата си, а музиката е, разбира се, хипнотична.
Филмът е част от програмата на So Independent Film Festival.
