ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Последният урок"

"Последният урок"

Натъртвам (като известен "враг" на френското кино), че колкото по-неизвестен и подценен е един галски филм, толкова по-голям е шансът да е наистина добър. "Прочутите продукции" са си откровени претенциозни боклуци, заснети с големи и профукани неоправдани държавни субсидии. По "Синемакс" върви блестящ филм отдавна (а сега е в... "Киномания"!). Става въпрос за "Последният урок" на Паскал Пузаду, оценен срамно с 6.5 в IMDb и без никави номинации и награди.

На 92-ия си рожден ден Мадлен (Марта Вилялонга, самата актриса е на 82), държелива и крепка старица и отдавнашна вдовица, която изглежда като току-що излязла в пенсия (била е акушерка), с гладка кожа, волево симпатично лице и енергия за трима, съобщава на семейството, че ще се самоубие! Шок и паника. Внукът Макс (Грегоар Монтана), рошав жилав буен юноша, единствен се опитва да вникне в психологията й и да разбере доводите на баба си. Още повече че той също иска да се "чупи" в Австралия, чувства се задушен и пренебрегнат. Синът Пиер (Антоан Дюлери), сприхав и устат кавгаджия и безкомпромисен мъжкар, не иска и да чуе и ще се противопостави с всички средства. Виж, дъщерята Диан (Сандрин Бонер, къде се изгуби този талант?!)...

Индивидът трябва да има право да си отиде сам и с достойнство, горд и достоверен, защото животът си е негов.
След първоначалната изненада и категорично неприемане, Диан, стройна привлекателна висока блондинка, съобразителна и добродушна, с мекушав и инертен мъж, отвеян и безполезен мухльо, когото обича, и със споменатия син, се замисля. Мадлен просто не иска да вегетира в болница или старчески дом, да излизат и влизат тръбички в и от нея, прикачена към сложни машинарии, да съществува в полутранс, без да живее истински, да се напикава (вече се случва), опасана в памперси като пеленаче, да е в тежест на близките си...

Между майка и дъщеря (която вече е приела решението с разума си, но сърцето се противи) се появяват отдавна забравени отношения на мило съзаклятие и безмълвно разбирателство, на топлота, нежност и споделяне. Отиват дори на посещение на голямата любов (не, не е покойният баща) на Мадлен, 93-годишен кокалест, накуцващ и скован, но изправен и напет старец. Диан получава безценния шанс да прекара много време с майка си, да получи последен урок (нейното изпълнено с каузи и протести минало дори не е най-важното) по смелост, благородство и доблест, по саможертва и достойнство. Дори Пиер почтително се отдръпва, а Макс най-накрая пораства. Всеки, който (като мен) е преминал през ситуации, в които любимият човек вече "не е той" (не говоря за грижи и отдаденост, където винаги се проваляш пред онзи, който е посветил живота си на теб), ще разбере Мадлен, а и историята. Индивидът трябва да има право да си отиде сам и с достойнство, горд и достоверен, защото животът си е негов. На близките ще им е трудно, дори непоносимо тъжно, може да изпаднат в мании и депресии, скръбта ще ги повали, но това е егоистичното "не мога да си представя, че няма да си до мен" и "животът е висше благо и Божи дар, нямаш право да го захвърляш"! Хубаво е в спомените ти (това е и причината за смелото и самоотвержено решение на тези хора) родител, брачен партньор, роднина да е себе си, в разцвета на здравето, силата и разума си, а не безпомощен и хленчещ остатък.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.