Изкуство

„Първият човек“: Нийл Армстронг, Райън Гослинг и превъзходно кино

„Първият човек“ е самотен филм за един самотен вглъбен човек, загубил детето си, в който няма нищо вълнуващо.

„Първият човек“: Нийл Армстронг, Райън Гослинг и превъзходно кино

След „Ла Ла Ленд“ (който изобщо не ми хареса) и „Камшичен удар“ (който много ми хареса), „Първият човек“ е третият филм на Деймиън Шазел, който гледам и който определи отношението ми към него като към един от големите режисьори със светло бъдеще в момента. 

В „Първият човек“ Шазел работи за втори път с Райън Гослинг, който тук е в образа на Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната. Но ако очаквате насилен и героичен филм, в който ще се веят американски флагове, ще плачем и ще се вълнуваме, а таймери ще отброяват секунди живот, преди да откачим от напрежение, сте сбъркали.

„Първият човек“ е самотен филм за един самотен вглъбен човек, загубил детето си, в който няма нищо вълнуващо. Нийл не гледа на Луната като на романтична мечта, за която копнее, а като на работа, която трябва да се свърши.

Нийл е мъж, който без много приказки и емоция оцелява в поредица от раздрънкани летящи кутии между 1961 г. и 1969 г. В тях всичко е болтове, гайки, механични неточни уреди, отброяващи стъпки, градуси, малки люкове, от които не се вижда почти нищо с нарисувани градиенти, за да се изравни евентуално хоризонтът, да е ясно кое е горе и кое - долу. Добавете и свистящи огъващи се метални плоскости, бурми, които ей сегичка могат да изхвърчат от грубите шевове на капсули и пилотски кабини, където кислородът може да го убие мигновено при най-малката искра. Те са неконтролируеми, има броени секунди, за да ги овладее този Човек, тръгнал да свърши работа на науката, преди да припадне и да разбие живота си, живота на семейството си и милиони долари. В Космоса на Нийл Армстронг няма нищо романтично, а за нас - нищо от „Гравитация“, нищо дори от „Аполо 13“.  

Клаустрофобично усещане е „Първият човек“, след което си мислиш дали някога пак ще се качиш в асансьор, но и което постоянно дърпа мислите ти назад към Земята. Там, където са животът, смъртта, тревата, светлината, семейството, любовта, децата, загубите, травмите, спомените, смисълът. Щастието за нас, обикновените хора.

Накрая, когато вече е на Луната и прави тази Велика Крачка, всичко сякаш става безсмислено. Хващат с Бъз Олдрин две лопати, за да изкопаят малко камък и прах. 2 часа, 36 минути и 20 секунди са били на Луната.

Това е науката. Това е човешкият дух, неговият вечен копнеж да види какво има отвъд, да знае, да разбере. Това е, когато нещо, което изглежда най-безсмисленото на света, е всичко! И в крайна сметка това е разликата между нас и хора като Първия човек. 

Превъзходно кино!