Така трябва да започват всички кинофестивали – в пълна зала, с хубав филм. И накрая публиката да ръкопляска и да стои по местата си докато свърши песента и изтекат и последните надписи.
Така започна фестивалът „Северно сияние“ в София. С филма „Път на север“ на Мика Каурисмаки – брат на прочутия финландски режисьор Аки Каурисмаки, но както изглежда по-успешен от него, защото „Път на север“ е най-популярният филм на семейство Каурисмаки, с рекорден брой зрители в родната Финландия.
[[more]]Финландският посланик разказа преди прожекцията, че двамата актьори в главните роли – Веса-Мати Лойри и Самуил Еделман - са най-големите звезди на киното и естрадата в родината си, като първият има издадени 32 албума. Във филма се пее малко, затова пък музиката е идеално подбрана да подхожда на меланхоличните и съвършени северни пейзажи. Изобщо настроението, създадено от гледките, мелодиите и особената светлина, е голяма част от магията на филма.
Историята разказва за блудния баща Лео, който се завръща при сина си след 35 години отсъствие и за два дни променя живота му завинаги. Двамата поемат на едно пътуване, което ще покаже на единия прелестите на свободния живот, ще напомни на другия за реда и уюта на семейството и ще постави двамата пред предизвикателства, които могат да разрешат само заедно. Разбира се, дори най-емоционалното пътуване на север за нас, южните народи, изглежда като кротък уикенд в провинцията. Именно в това е най-голямото очарование на филма – че в нито един момент не прави компромиси, за да разсмива фалшиво или да се хареса, а си остава напълно откровен и честен разказ за хора, които се веселят трудно, пият много, страдат от дълги меланхолии и живеят абсолютно подреден живот. Всяка песен, жест на обич, внезапна промяна или спонтанна идея се приемат с недоумение, недоверие, а след това с плаха надежда и дълбоко, искрено удоволствие. През тези състояния минава и синът Тимо, докато намери в подредения си живот място за обич, прошка и надежда.
