Изкуство

Пънкарски бози

Искам да започна с едно уточнение – много харесвам хора, които се борят за мечтите си, хора, които не се съобразяват с чуждото мнение и упорито и страстно вървят към своя хоризонт – такъв, какъвто го виждат. Това уточнение е наистина важно, защото филмът, за който искам да ви разкажа, цели да покаже именно такива хора – упорити и борещи си, различни и отхвърлени. „Пънкарски бози“, така се казва филмът, на който попаднах в рамките на Сатори фест, който се провежда в София в момента. Моето усмихното и безгрижно пънкарско минало реши, че ми предстои среща с интересни и талантливи младежи от ъндърграунд пънк културата, която въпреки рестрикциите, бавно, но сигурно навлиза в тази Китай от години.

Пънкарски бози

Искам да започна с едно уточнение – много харесвам хора, които се борят за мечтите си, хора, които не се съобразяват с чуждото мнение и упорито и страстно вървят към своя хоризонт – такъв, какъвто го виждат. Това уточнение е наистина важно, защото филмът, за който искам да ви разкажа, цели да покаже именно такива хора – упорити и борещи си, различни и отхвърлени.

„Пънкарски бози“, така се казва филмът, на който попаднах в рамките на Сатори фест, който се провежда в София в момента. Моето усмихното и безгрижно пънкарско минало реши, че ми предстои среща с интересни и талантливи младежи от ъндърграунд пънк културата, която въпреки рестрикциите, бавно, но сигурно навлиза в тази Китай от години. Очакваната среща обаче не се получи. Запозната съм с трогателната история на двама немски режисьори – Георг Линд и Сузане Месмер , които в този филм играят ролята на екип, едновременно снимайки, режисирайки, координирайки и монтирайки филма от игра до конец и същевременно осъществявайки всичко това в пълна тайна от китайските власти. Таен филм за едно не-толкова тайно общество на Китай, заснето между 2004 и 2005 година, което днес изглежда като филм от миналия век, съдейки по ниското му качество и слаба режисура.

Пак ще повторя, аз много харесвам хората борещи се за вярвайки в собствения си талант, харесвам пънк културата, защото съм минала през тази младежка истерия на духа и определено обичам интересно кино. „Пънкарски бози“ не се оказа такова. Режисьорите ни показаха няколко пънк групи, с които заедно обиколихме най-неприятните дупки (заведения), където те не спираха да пият и пушат повтаряйки „I just want to sing, drink and fuck”, разгледахме обстойно техните катуни (общи апартаменти, цели изписани с псувни и рисунки, мръсни и порутени), разгледахме магазините за втора употреба, за да чуем обяснението “I buy my clothes only here because I like the second hand style” и разбира се, изслушахме всеки от членовете на групите, които разказа, че се издържа със заеми, основно от родители си.

Искрено харесвам ъндърграунд културите, която имат идеология и смисъл, харесвам и младежи, които се борят за правото да създават, но „Пънкарски бози“ определено не ми показа нищо добpо.