След всеки филмов фестивал с мен остава по един филм, който ще гледам още няколко пъти, с различни хора и в различни етапи от живота. 17-ти поред София Филм Фест не промени тази тенденция и остави следата „Разкази“ – руският филм на режисьора и сценариста Михаил Сегал, съвсем прясно представен на руските зрители в края на миналата година и веднага споделен и с българската публика.
За пръв път гледах филма в почти празна зала, но знам, че за следващите прожекции не е имало свободни места – слухът, че този филм е страхотен плъзна минути след финалните надписи и аз самата аз допринесох много за това билетите за следващите прожекции да свършат бързо. Сигурно няма приятел, на когото да не съм препоръчала този филм и след като го гледах отново преди ден, смятам да го препоръчам и на вас.
Представете си сборник с разкази – той има предна и задна корица, анотация, съдържание и разбира се, главното действащо лице – авторът. Но преди да вземете в ръцете си прясно отпечатания сборник, той изминава дълъг път до печатницата – път на написване, редактиране, осмисляне, обсъждане и одобрение. Точно с такова одобрение от главния редактор на едно московско издание започва сюжетът на „Разкази“. Проучванията на пазара обаче показват, че читателите не търсят кратката форма на изказ, искат да четат романи и ръкописът е отхвърлен. Или да бъдем по-точни – изхвърлен в кошчето за боклук в целия му блясък и гениалност.
Онова, което се случва след това, е пълна случайност. Никой няма обяснение защо ръката на секретарката протяга и взима листовете, за да забрави коя е и къде се намира в момента – силата на думите и въображението на отхвърления автор обгръщат момичето, което ще премине стъпка по стъпка през историята на първия разказ. Тя ще бъде главната героиня, а ние ще се прехвърлим в едно забравено от Бога градче, за да видим историята през нейните очи.
Ръкописът няма да остане у нея – той ще продължи да пътува през различните очи на редактори, чистачи, дори шефът на издателството ще преживее на свой гръб една любовна история, която почти ще извади от релси и него, и нас. Така филмът ще събере четири различни истории в една, за да припомни за силата на думите и красотата на преживените емоции, излезли от книга и споделени от хората. Защото един ръкопис не е прието да се нарича книга преди да бъде официално издаден на хартия, но това съвсем не променя внушенията и качеството му, което този филм смело ни припомня.
