Лучано е типичен неаполитанец – шумен, вечно усмихнат и забавен, облечен в цветни дрехи и уверен в своята мъжественост, така че не се притеснява да се преоблича като жена на празниците, за да забавлява децата и семейството си. Със същия размах и настроение той продава риба в магазинчето си и се занимава с безобидно дребно мошеничество, за да изкара някое допълнително евро. Цялата неаполитанска фамилия – куп лели, чичовци и братовчеди – плюс Лучано, Мария и трите им деца, живеят в огромна стара къща, потънала в аристократична разруха. Изобщо любимият ми Неапол е отличен фон за историята в този филм, напомняйки със своята повехнала красота за изминала слава и богатство.
Във всяко друго време Лучано би бил един щастлив мъж и баща. Но не и във времето на Big Brother. Предаването, в което хора точно като него – съвсем обикновени, но с онази искрица на талант и лудост, които не стигат за сцената, но правят нормалния живот по-шарен – имат шанса да станат прочути и богати, без да правят кой знае какво повече от това да бъдат избрани. И Лучано тръгва по пътя на този избор. Отначало само по настояване на децата, а след това вече напълно обсебен от идеята, той се явява на кастинги, стигайки до самия край. Все по-параноичен и убеден в близката победа, Лучано постепенно се отказва от работата, от семейството, от приятелите, от нормалния живот и от здравия разум…
Отлично разказана и покъртително вярна история за това как гледайки далеч напред към голямата мечта, можем да стъпчем сърцето си.
