Изкуство

Реноар/Renoir

Сниман в меки слънчеви тонове, с красиви гледки от Южна Франция и близки планове на картините на Реноар, този филм е точно каквото очаквах от него. И нищо повече.

Реноар/Renoir
Сниман в меки слънчеви тонове, с красиви гледки от Южна Франция и близки планове на картините на Реноар, този филм е точно каквото очаквах от него. И нищо повече.
 
Филмът разказва за последните години на Реноар, когато той е вече в инвалидна количка, ставите му са подути и разкривени, животът му зависи от болкоуспокояващите и само рисуването го спасява.
 
„Болката отминава, красотата остава“ и „Цял живот съм искал да рисувам като дете – без нищо да знам и без нищо да мисля“ това бяха единствените запомнящи се реплики във филма, който иначе се върти около баналната история за позиращата на стария художник червенокоса актриса и раненият на фронта син, който се връща и се влюбва в нея. Актьорите са прекрасно подбрани, сякаш са част от самия пейзаж и настроенията му.
 
Пестелив на думи и разточителен на цветове, с красиви картини – и кинематографични и рисувани - това е един типично френски филм, който сам е като рисунка – прави приятно впечатление, но оставя само мимолетен спомен.