Понякога искрено се учудвам на системата за подбор и програмиране на Синемакс и съответното студио – вече гледах чудесния и вълнуващ "Ритъмът под краката ми", с една номинация за Британските независими филмови награди и запомнено участие в Берлин, оценен със 7,4 в IMdb (но числото престъпно пада), режисиран от Джон Уилямс, а премиерата му в Обединеното кралство (и то на голям екран) е... на 20 юли!
Том (Никълъс Галицин, запомнете това име) е незабележим длъгнест тийнейджър с продълговато, бледо, интелигентно и симпатично лице, високо чело, очила и жилаво и гъвкаво тяло, свенлив, срамежлив, мълчалив и непопулярен (свири тайно на китара много добре, но се сковава пред публика, а в спорта никакъв го няма), живее в краен квартал с милата си, блага, хубава и отрудена самотна майка Мери (Лайза Дилън), баща му е незрял лумпен, който дори му открадва пари и бяга в Португалия. На горния етаж се нанася мистериозен наемател, който по цял ден (и цяла нощ) дъни твърд рок, базиран на блуса. В негово лице младежът разпознава бившата суперзвезда и китарен гений Стив (Люк Пери, пропилял дарбата си в слаби сериали), лидер на групата Nothing, загубил огромно състояние в оргии с жени, дрога и алкохол ("поне си си поживял добре"; "може, но за жалост нищо не помня!"), дължащ умопомрачителна сума на данъчните и криещ се (уж се е самоубил) от тях – съсипан, привлекателен, сух и кокалест, предразположен към самоунищожение мъж, мрачен, раздразнителен и затворен кавгаджия, брадясал и с неизменна плетена шапка, с набраздено от благородни бръчки сурово лице и мътни като на болно куче сведени очи (след катастрофа не може да свири, защото ръката и кракът му са схванати, а тригодишното му дете се е удавило по негова вина в басейна на личния му палат).
Том освен това е безнадеждно влюбен в красавицата на класа Филикс (Верити Пинтър), руса, стройна, грациозна, лъчезарна, със заоблено тяло и пищни форми, която има рок група с най-неприятните момчета от училище (те го тормозят, унижават и му се подиграват ежедневно), но въпреки всичко изпитва някаква необяснима симпатия и интерес към него. И тъй като наближава местен музикален конкурс, нашият герой изнудва Стив да го учи да свири на китара (той си умее чудесно да композира) и да се отпуска пред тълпа зрители, заплашвайки го, че ще го издаде на данъчните. Мери се увлича по тайнствения съсед, който съвсем не е грубиян и простак, а и на недодялания и неуверен хлапак като че ли му се усмихва щастието в любовта. Идилията не е за дълго...[[more]]Великолепна история (задължителен ъндърграунд хит за ценители) за любовта, приятелството, таланта и втория шанс с изключителна музика на неизвестни за мен творци (поръчал съм си саундтрака). Ако си добър, щедър, великодушен, отзивчив и преследваш мечтата си без компромиси и всеотдайно, като не забравяш приятелите си (и ако притежаваш оригинална дарба), ще успееш въпреки пречките, трудностите и хорската завист и злоба. По-важната награда обаче ще е споделената любов и задружното семейство, както и създаденото нетрадиционно и новаторско изкуство, а не толкова нетрайната и суетна известност.
Как зареждат такива филми и колко окрилен оптимист се чувствам след тях (а и по-добър човек, дори и за кратко); искам да прегърна целия свят и да му даря мир и любов!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
