Гийом Кане е симпатичен и младолик френски актьор, известен не толкова с ролите си, колкото с жената, с която споделя живота си и от която има две деца – Марион Котияр. Да живее в сянката на една от най-известните французойки и вероятно най-успялата в киното съвременна френскоговоряща актриса, е предизвикателство, с което Гийом се справя по най-добрия начин – с хумор. Този филм е именно това – една шега. При това чудесно измислена и реализирана в най-добрите традиции на френското кино. [[more]] В този филм всички играят със собствените си имена. Разбира се, те не играят себе си, а нещо много по-интересно – представата на публиката за тях. Така Гийом е добродушен и всеотдаен мъж и баща, Марион е вманиачена актриса, която денонощно живее в поредната си роля и така нататък, по списъка с млади и по-възрастни звезди на френското кино.
Гийом Кане, филмовият, има своята скромна кариера и дори номинация за „Сезар“. От церемонията семейството се връща с награда, но тя не е за Гийом (победен от Пиер Нини) а за Марион, отново. Това е четвъртият „Сезар“ на Марион и така масичката за кафе вече има крака от филмови награди. Марион е облечена в Dior, до нея чака човекът от бижутерската къща, за да прибере диамантите, а Гийом стои отстрани и говори с бавачката. Нищо чудно, че в гилдията се говори, че той е под чехъл, че му липсва рокендрол. И тогава Гийом отива при единствения човек във Франция, който наистина знае какво е рокендрол - при великия Джони Холидей. По зловеща ирония на съдбата това е един от двата последни филма на легендарния рок музикант, който почина преди броени дни. Джони във филма е лъв в клетка, охраняван зорко от красивата си пета жена, пушещ тайно любимия си голоаз (уви, с филтър), но все така могъщ, дори само с удивителната способност да пародира себе си - сигурен белег за величие. Дори по тези десет минути във филма става ясно защо Джони Холидей ще остане безсмъртен.
Последвалото развитие на събитията отначало е напълно достоверно и затова неловко – партита в клубове с подсмихващи се младежи, прекалено тесни дънки, кокаин. След това смешно – разговорите за неизбежността на филърите, провеждани с пластичен хирург, сбръчкан като стафида, са едно от най-добрите попадения на филма. И накрая вечната младост – абсурдната и неизпълнима мечта на нашето време, която във филма се оказва изпълнима.
Гийом Кане започва филма си като обикновена, много симпатична история и го извежда до такива висини на абсурда, от които просто няма връщане назад. Именно това е и най-хубавото – че в никой момент действието не забавя ход и не се връща към блудкав хепиенд, а всичко ескалира до своя естествен завършек в рая на вечната младост – Холивуд.
