"Рокетмен" – филмът, който разказва невероятната история на композитора, шоумена и певеца Реджиналд Кенет Дуайт, когото всички ние познаваме като големия сър Елтън Джон, не може да е обикновен биографичен филм. Защото самият Елтън Джон е необикновен!

Не можем да пропуснем красивата музикална приказка, озаглавена като един от най-големите хитове на Елтън Джон. Лентата проследява шеметната трансформация на музиканта – от дете чудо в Кралската музикална академия до една от най-въздействащите, пищни и екстравагантни звезди днес. “Рокетмен” е филм за таланта, за силата на желанието и за магията на музиката.

В главната роля е Тарън Еджъртън, актьорът, който (освен че визуално прилича на младия Елтън) успява до най-малкия детайл да внуши вълненията, страховете, предизвикателствата и опиянението на едно момче от малкия град, което с гръм и трясък се превръща в една от най-ярките легенди на поп културата. За мен Еджъртън се справя толкова добре с ролята, именно защото овладява тези дребни детайли, характерни за шоумена – маниерите му, специфичната походка, сценичното му поведение. А и освен това музикалните му изпълнения се доближават до тези на брилянтния певец, но са със съвсем нов аранжимент, който да даде и един по-личен актьорски “прочит” на музиката на легендата. Да, Еджъртън определено успява да впечатли като Елтън Джон.

За щастие, режисьорът на този визуален и музикален шедьовър – Декстър Флетчър, няма как да не е най-добрият избор за биографичен музикален филм. След като смело поема "Бохемска рапсодия" от оттеглилия се Брайън Сингър, той не се колебае още веднъж да се гмурне в морето от вселенска музика. И ако “Бохемска рапсодия” беше критикуван за изкуствено излъскване на имиджа на Фреди Меркюри и замазването на противоречиви теми като сексуалността му и прекомерната употреба на наркотици, “Рокетмен” скача с главата надолу именно в центъра на тези табута – провокативните сексуални сцени, смъркането на кокаин и откритото “Аз съм гей!” са само част от заявките за буен живот на Елтън Джон.

Защото филмът “не се опитва да се отклони от по-тъмните моменти на това пътуване на Елтън. Мюзикъл, в който има и тъмнина, и светлина – това е наистина стимулираща и вълнуваща идея”, както споделя Флетчър.

И още ...