Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

ROMA – елегия за детството

ROMA – елегия за детството
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Всички пътища водят към Рим, а всички спомени – към детството. Разказан в едно изречение, това е филмът на Алфонсо Куарон ROMA – носител на "Златен лъв" във Венеция,  както и на "Златен глобус". Един от най-награждаваните и възхвалявани филми на годината.

ROMA или «Рим» се нарича кварталът, в който самият Куарон е израснал в Мексико, а този филм е разказ за неговото детство. Съвсем извън клишетата на жанра, историята е разказана не през очите на детето – в случая децата са четири – а през погледа на тяхната домашна помощница Клео. Това всъщност не е неоправдано – както ще разберем още в самото начало, Клео е неразделна част от семейството, децата я чувстват по-близка от родителите си (в края ще видим и защо). Самата тя е чиста душа, едно голямо дете – добро и кротко. Другата водеща роля във филма е пак женска, това е господарката София, емоционална и все още хубава жена, изоставена от мъжа си заради млада любовница. В същото време Клео е зарязана от гаджето си, бременна. Двете – Клео и София – ще трябва да намерят сила отново да изградят живота си и да дадат на децата спокойствието и обичта, които са им нужни.

Алфонсо Куарон е не само сценарист и режисьор, но и оператор на филма си. И този черно-бял филм е абсолютен шедьовър. От първите кадри, в които в сапунената вода на двора се отразява летящият в небето самолет до последния, в който Клео се качва по стълбата към покрива с куп пране подръка – всеки кадър е перфектно премислен, композиран и заснет. В подобно идеално кино има и елемент на позьорство, но това лесно може да се прости на Куарон – всеки от нас идеализира детството си и иска да го възкреси точно, до най-мъничкия детайл.

           И още ... 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...