Помните ли френския филм Недосегаемите – прекрасната история на парализирания Филип и неговия асистент и тяхната силна и необяснима връзка. Нещо подобно е и разказаното във филма „Ръжда и кост“, само че този път в ролята на инвалид е омагьосващата Марион Котийяр, а настроението е доста по-миньорно.
Нейната героиня - Стефани - е дресьорка на косатки, която един ден при нелеп инцидент загубва и двата си крака. Изправена пред новите реалности в живота си, тя не може да понася съчувствието и вниманието на околните и търси компанията на единствения човек, който може да я приеме каквато е – боксьорът Али. Преди инцидента двамата се познават съвсем бегло, но след това нещастието някак ги сближава. Лишени от сантименти и оценяващи трезво значението на тялото в живота ни – просто съд за важните неща – двамата започват мълчалива връзка, която е пълноценна и без излишни думи. Али се бие нелегално за пари и едва ли друга жена може не само да гледа хладнокръвно на тези кървави двубои, но и да го насърчава и да събира залозите за него. С металните си протези, бастун и кукленско лице, Марион Котийяр е невероятна като безмилостната приятелка на шампиона. И едва ли друг мъж може така невъзмутимо и нежно да разнася по препълнения плаж на гръб безногата си приятелка. Тя му помага да стане по-човечен, а той на нея - да заживее отново.
Разбира се не всичко е безоблачно, но историята не е за това, а за силата на обичта, за магията на присъствието на другия и за простите неща, които променят съдбата ни – с други думи за всичко, което здравите хора приемат за даденост, а за Али и Стефани то идва като дар от съдбата.
