Изкуство

Сбогом на романтиката

3D ефектите, високоскоростните камери и новите технологии доскоро грабваха въображението ни и ние примигвахме зашеметени пред екрана, който вече дори не прилича на екран, а на портал към друг свят. Докато обаче Холивуд се концентрира върху визуалното и сетивно преживяване, там някак си забравиха да правят приказки. С малки изключения, между които "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър", малко филмови заглавия могат да грабнат сърцата и умовете не, да ни завладеят и пленят по онзи мистичен, тайнствен и прекрасен начин, познат ни от легендите и митовете, от приказките и приключенските романи, които сме чели като деца.

Сбогом на романтиката

Романтиката е сега в машините… е казал един голям български поет. Да, така е – 3D ефектите, високоскоростните камери и новите технологии доскоро грабваха въображението ни и ние примигвахме зашеметени пред екрана, който вече дори не прилича на екран, а на портал към друг свят. Докато обаче Холивуд се концентрира върху визуалното и сетивно преживяване, там някак си забравиха да правят истински епоси. С малки изключения, между които "Властелинът на пръстените" и "Хари Потър", малко филмови заглавия могат да грабнат сърцата и умовете не, да ни завладеят и пленят по онзи мистичен, тайнствен и прекрасен начин, познат ни от легендите и митовете, от приказките и приключенските романи, които сме чели като деца.

Напоследък гледах два такива филма – в които всичко необходимо за вълнуващо приключение беше на лице, но липсваше онази тръпка на наслада, която е задължителна за голямото кино.

Първият е "Отмъстителите", поредният епизод от комиксовата поредица за Железния човек, Капитан Планета, Хълк и прочие познати или непознати герои. Огромно разочарование е да видиш как един от най-вълнуващите образи на световната митологична съкровищница – скандинавския бог Тор – е снижен до не повече от едър русоляв куотърбек или както там наричат нападателите по американски футбол. Никаква мистика, никаква интрига, Тор е поставен наравно с капитан Америка и Железния човек, които, колкото и да са симпатични, все пак са обикновени комиксови герои…

Подобен е проблемът в "Сблъсъкът на титаните" – втори епизод от сагата за Персей, в която са преплетени и объркани няколко дузини древногръцки митове. За по-лесно, сложният древногръцки пантеон е сведен до неколцина богове, а полубогът Персей е този, който единствено може да спаси света...и така нататък. Проблемът е, че винаги в отношенията богове-хора има известно напрежение, които се дължи на свободната воля на човека и капризността на бога. Тази благодатна интрига обаче беше само спомената мимоходом, а дори наличието на цяло съзвездие от актьори като Лиъм Нийсъм, Ралф Файнс само донякъде компенсира плитката игра на Персей. Жалко. Накрая се оказва, че очите ти са пълни, сърцето празно, а "машините" не носят никаква романтика…