Първото, което направих, след като гледах първия епизод на минисериала по действителни събития „Аз съм нощта“, беше да отворя сто сайта и да видя коя е Черната далия. След втория вече потропвам с пръсти по лаптопа и нямам търпение за третия.
Заради любопитството ми още в началото пътищата ни с Пати Дженкинс („Жената чудо“), която режисира тези 6 епизода разплитане на мистерията, се разделиха, но е за добро – става ми още по-интересно. Все още от пъзела ни е подхвърлила само ъгълчетата, но рамката вече се оформя. Мъже с шлифери и меки шапки, дебнещи от сенките, странни диалози и изпуснати думи, морга, смърт, опасности, колекция картини, непроявени филми, уиски, дрога, замъглени съзнания и едно момиче, което не подозира нищо, като една Червена шапчица върви из страшната гора с нейното червено палтенце и червени обувчици така, че да се забелязва от всички. С две думи – американски ноар.
Убийството на Черната далия е мистериозно престъпление, извършено с хирургическа точност на 15 януари 1947 година. Жертвата зад псевдонима е Елизабет Шорт. Било е толкова ужасно, загадъчно, картинно, сюрреалистично, потресаващо и широко оповестено, че психопати от цялата страна са се надпреварвали да си „признават“, че са убили Елизабет, за да спечелят слава и да влязат в историята.
Действието в „Аз съм нощта“ се развива в началото на 60-те години, когато убийството на Черната далия отдавна не вълнува никого. Пати Дженкинс отново наема Крис Пайн („Жената чудо“), който тук има далеч по-големи възможности да демонстрира драматичен актьорски потенциал в стил „Истински детектив“. Героят му Джей е фоторепортер на таблоид в Лос Анджелис и ветеран от корейската война, който навремето е работил по историята на убийството, но днес е по-скоро папарак, поддържащ поне две зависимости – дрога и алкохол.
Другото ъгълче е Пат (Индия Ийсли) – 15-годишно момиче от смесена раса, което живее в Невада. Пат е отгледана като „негърка“, стои на задните седалки в автобуса, но нито черните, нито белите я приемат за своя. Нейното ежедневие е белязано от напълно легалните расизъм, дискриминация и презрение към всякакво различие, характерни за епохата, и въпреки това е добро дете, възпитано и учтиво. Пат постоянно я наблюдава един мъж от една кола, но майка й (Голдън Брукс) я уверява, че това не е повод за тревога. Когато Пат разбира, че е осиновена и решава да търси родителите си, за да получи някаква идентичност, ни се подхвърля третото ъгълче на пъзела – дядо й е известен гинеколог в Лос Анджелис. Д-р Джордж Ходел (Джеферсън Мейс) е загадъчен и живее в голяма къща, от която човек го побиват тръпки. Той я кани да се видят и тя тръгва към Лос Анджелис като една Дороти, напускаща Канзас към неизвестното.
Очевидно е, че двамата – Джей и Пат – ще пресекат пътищата си. Как обаче всичко това има отношение към неразкрито убийство отпреди двайсетина години, има време да се разкрие постепенно. Засега мога да кажа, че младата Индия Ийсли е звездата на филма – играе обезоръжаващата уязвимост на героинята си така, че ми се иска да й подвикна да внимава. Сценарият (Сам Шеридън) до момента не й дава кой знае каква възможност отвъд това да гледа стреснато, но и това е достатъчно, за да се види, че Индия има талант.
И точно, когато действието се забавя и Пат някак си се загубва в гората – бам! Кони Нилсeн се появява като постоянно пияната бивша съпруга на д-р Ходел, за да хвърли дори още смут в душата на момичето.
"Аз съм нощта" се намира в HBOGO и HBO.
