ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Широко отвореният прозорец на Овертон в "Година след година"

Широко отвореният прозорец на Овертон в "Година след година"

Снимки: HBO

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Нали знаете, че когато нещата поемат в една посока, то в нея се подрежда "опашка" от подобни едно на друго други неща. Така, както започнах да гледам сериал след сериал, сезон след сезон на тема съвременност – тревожна, плашеща и случваща се. При това не отделни, обезпокоителни, но все пак частни случаи, а устойчиво развиващи се тенденции, за които доскоро се мислеше, като за неща останали в миналото, които е невъзможно да се случат отново, защото човечеството си е взело поука.

Само че то не е поумняло и относителното спокойно съществуване в онези части на света, към които се числим, е притъпило рецепторите за различаване на опасността у голям брой индивиди, което създаде благоприятна среда за разни известни психологически механизми и трикове, които, макар и познати, си работят безотказно. Прозорецът на Овертон не просто се отвори, но светът е на ръба да литне от него и да се сгромоляса в онези бездни от несправедливост, болка, безнадеждност и отчаяние, които носят на обикновените хора само беди.

Продукцията на BBC, излъчена и от НВО, "Година след година" ни показва живота на едно такова семейство от Манчестър, в недалечното бъдеще, когато Великобритания е осъществила Брекзит. Семейството е голямо, членовете му отчуждени и 2019 го е белязала с лична трагедия. 

Шест епизода ни правят свидетели на политически и психологически манипулации, показват лавинообразно нарастващото напрежение, сблъсъци, драми, бюрократизъм и ксенофобия. Виждаме кошмара на изкривената "малка правда" – доход и сигурност, който в хипотетичното, но твърде вероятно бъдеще на 2034, може да ни затвори от другата страна на охраняваната ограда.

И макар картината да е за Великобритания, сценарият е осъществим навсякъде и разликите вероятно ще бъдат само в детайлите. Сериите са изпълнени в характерния британски вкус, който не може да бъде сбъркан. Актьорският състав е прецизно подбран, играта перфектна. Специално внимание обръщам на ролята и изпълнението на Ема Томпсън. Минисериалът е дело на един от най-известните телевизионни продуценти – Ръсел Т. Дейвис. Сериалът според мен е на едно от челните места в топ 10 сериали на 2019 година.

 

На кино през ноември 

 

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...