Този филм е като дълга целувка от непознато момиче - светъл, възбуждащ и шокиращ.
Носител на Златна палма в Кан, а също и на наградата на журито, режисьорът Абделатиф Кешиш получи наградите си заедно с двете актриси в главните роли – Адел Ексаршополус (Адел) и Леа Сейду (Ема) – без тях наистина този филм е невъзможен.
Френското му заглавие е „Животът на Адел“ и то изчерпва онова, което може да се разкаже за този филм с думи. То е все едно да се разкаже с думи за синия цвят – всеки ще види и разбере нещо различно.[[more]]Има хора, които научават нещата от живота чрез книгите, други събират емоции чрез изкуството, трети животът учи чрез опита, а Адел живее чрез тялото си. Така, както някои имат богат вътрешен живот, тя има богат живот чрез сетивата си – всяка нейна емоция, чувство и настроение личат в начина, по който диша, храни се, ходи, спи, прави любов. Когато иска да си спомни нещо – отива на мястото където се е случило, усеща го, гледа, докосва. Досега не бях осъзнавала, че има такива хора и макар че филмът е три часа, можех да гледам още толкова. Защото животът на Адел е необикновен. На практика във филма се показват почти само лицата на Адел и Ема и понякога телата им. Няма чувства, описани чрез ситуации или жестове – всичко е изписано по лицата им. Адел, която обича да яде, плаче без причина и гледа на света с ненаситно и кротко любопитство, готова да погълне – буквално – всичко, което се изпречи на пътя й и Ема – художничка, умна и принципна, която знае накъде върви и какво иска. Двете са твърде различни, за да съхранят една любов, която има мирис и вкус, но няма смисъл.
Критиците виждат в този филм силен социален елемент – Адел е от най-обикновено семейство, любимата й храна са спагети болонезе, а мечтата й е да стане детска учителка. Ема е с богати родители, учи в реномирана академия и на вечеря у тях се сервират стриди и скъпо вино. Твърди се, че Кешиш дори нарочно е избрал и самите актриси – Леа Сейду е внучка на един от най-богатите хора във Франция. Противопоставянето обаче е много по-просто от класовите различия. Две момичета се срещат, влюбват се, после едната си тръгва от тази любов, другата не. Случва се. Тук просто се случва красиво.
