Преди известно време пуснах пост за култовия герой, вечен мокър сън и образец за хубав, привлекателен, умен, начетен, щедър, великодушен и благороден мъж за жените от всички възрасти (макар и малко горд, надменен и обидно снизходителен), мистър Дарси (чете се доста, за моя изненада; очаквах успех, но не толкова голям).
В творчеството на гениалната Джейн Остин обаче съществува друг образ, който не му отстъпва по красота, чар, интелигентност, галантност, вежливост, скрита (винаги трябва да е такава) кристална душевна чистота и простосърдечност. Кой е той ли? Мистър Найтли от "Ема". И въпросът отново е: кой актьор най-добре го е претворил и пресъздал на екрана (голям и малък), вдъхвайки му живот?
Има три версии – телевизионна на Би Би Си от 1996 г., за голям екран от същата година и минисериал на Би Би Си от 2009 г. Във втората Найтли е (признавам си) моят любимец Джеръми Нортъм (става перфектно и за Дарси, а малко преди това беше идеалният съпруг, не главният герой – преводът “мъж” е грешен – във филмовата версия на класиката на Оскар Уайлд) – леденостуден и учтив, като глътнал бастун, цеди остроумията с половин уста и тихо, все едно са бисери, мнението му е окончателно и гори като нажежено желязо, безупречен като мъж и човек.
В първата версия героят е тогава неизвестният все още Марк Стронг (също моя слабост) – италианец по рождение впрочем (не си личи всъщност), по-темпераментен и по-открит, нетърпелив и лесен за разчитане и разгадаване (имам предвид чувствата към Ема), но пак мечтаният джентълмен и денди, жертвоготовен и верен докрай.[[more]]А Джони Лий Милър в най-новата версия? Уважавам неговата разностранност (Сик Бой в “Трейнспотинг”, Шерлок Холмс във версията с жена Уотсън), освен това вече е играл Едмънд Бъртрам (срамота е да не знаете кой е той, подсказвам – Фани Прайс), а сцената с бала, но която кани грозноватата и без самочувствие Хариет Смит, с която никой не иска да танцува, той изиграва най-добре (нужно ли е да казвам, че “Найтли не танцува”, но се понася грациозно, небрежно и самоуверено по дансинга, класи над всички останали?). Но плешивее (както Матю Макфейдън) и е най-блед, равен и предвидим въпреки вродената естествена класа и пестеливата лаконичност, която придава на образа (малкото е повече, нали знаете).
Отварям скоба – като Ема предпочитам Гуинет Полтроу въпреки ентусиазма, енергията и чистотата на Ромола Гарай и независимо от убеждението ми, че ако има идеална жена, то Кейт Бекинсейл е нейното олицетворение. И така?
Джеръми Нортъм е роден за ролята на Найтли, Марк Стронг му е достойна конкуренция (но има малко екзотична, сурова и не толкова универсална красота, въпреки че гледам да не оценявам мъже), а Джони Лий Милър доста им отстъпва. И веднага ви казвам: изкуството не е лека атлетика – всяка класация е доволно субективна, условна и полемична и търпи критика и яростно несъгласие!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
