Бях чувала, че в лудниците има терапии с рисуване, но не знаех, че дават на лудите да правят и филми. Просто нямам друго обяснение за видяното тази вечер в „Скандинавско късо съединение“, освен че е дело на хора със сериозни психически отклонения. Някои от тези луди се мислят за Хичкок, други за Брьогел, трети за Бергман, някои имат актьори във филмчетата си – прекрасни, нереално красиви дечица с бяло-руси или рижи коси и прозрачно зелени, празни очи, а други рисуват човечета с глави като болтове и гайки… Но всичките седем филмчета бяха стряскащи, безумни и абсолютно безсмислени. От напълно предсказуемата история на бабичката Ела, изнасилена като дете, която отказваше да се къпе и проституираше за водка, до рисуваното филмче за едно ръбато момиченце, което изчезна (изядено?) от образа си в огледалото. Всичко това на фона на стържеща музика, свистящи звуци и монотонно свирукане. Както каза една жена зад нас – Как им ги ражда главата?
Не претендирам, че съм специалист в областта на киното, напротив. Аз съм просто обикновен почитател на смислените европейски филми и затова мисля, че когато сдружение „Позор“ ни поднася подобни изненади е добре да има някакво предупреждение, че прожекцията е само за специалисти. В смисъл – психиатри!
