Изкуство

Смъртта на господин Лазареску

Имам лична история, свързана с филма „Смъртта на господин Лазареску“. Преди няколко години (филмът е от 2005 година) един приятел американец ми го препоръча горещо като каза, че го е гледал няколко пъти и много се забавлявал. Аз самата нямах нужда от много убеждаване, както е ставало въпрос и преди любимият ми писател е румънец и много харесвам румънската литература, така че естествено ми беше любопитно да видя и нещо хубаво от тяхното кино. В крайна сметка това и до днес си остава един от най-тъжните филми, които съм гледала. Господин Лазареску е един обикновен балкански дядо, който

Смъртта на господин Лазареску

Имам лична история, свързана с филма „Смъртта на господин Лазареску“. Преди няколко години (филмът е от 2005 година) един приятел американец ми го препоръча горещо като каза, че го е гледал няколко пъти и много се забавлявал. Аз самата нямах нужда от много убеждаване, както е ставало въпрос и преди любимият ми писател е румънец и много харесвам румънската литература, така че естествено ми беше любопитно да видя и нещо хубаво от тяхното кино. В крайна сметка това и до днес си остава един от най-тъжните филми, които съм гледала.

Господин Лазареску е един обикновен балкански дядо, който живее сам с котката си в панелен апартамент, пълен с бродирани покривчици, ходи у дома по анцуг и сутрин закусва попара. Дъщеря му е в чужбина и се обажда редовно да го пита как е и да чуе, че е добре, благодаря и няма нужда от нищо. Най-близките хора на господин Лазареску са разбира се съседите. Една сутрин на него му прилошава и съседите викат линейка. Няма нужда да разказвам нататък – всичко до края на филма със сигурност се е случвало на нас или някой, когото познаваме лично. Абсурдно размотаване от болница в болница, претрупани с работа лекари, които са иначе компетентни и съвестни, изнервени сестри, симпатични санитари – всякакви хора и ситуации, които може би са забавни с абсурдността си за хората, за които не са ежедневие. Това е един брутално откровен филм, направен с много разбиране към хаоса, в който живеем. Вероятно има някаква гледна точка, от която това е комедия на абсурда, за мен лично видяното е по-скоро реалност на съпреживяването и тя е разтърсваща. Един филм, който се гледа със свито сърце и който няма да забравите никога!