Снежанка е черно-бял филм. За това бях подготвена. Но че е ням, разбрах на място. Също и че този вид кино е невероятно приключение, което съм забравила. А едно време гледахме доста неми филми и тази емоционална изразност ми беше доста по-близка като похват. Сега бях очарована да си припомня магията на киното от златната му ера, още повече че тук става въпрос за една от най-любимите ми приказки на братя Грим.
Ужасно красив филм – и костюмите, и самите актриси – като се започне от вечната Анхела Молина в ролята на бабата, през изтънчената Марибел Верду в ролята на мащехата и се стигне до направо приказно невинната Макарена Гарсия в ролята на Снежанка. Сюжетът е построен върху приказката, но не я следва дословно, а разказва една напълно възможна, но в същото време невероятна история за тореадори, фиеста и фламенко. На моменти по-бавничко, отколкото бих предпочела, но сигурно напредващ към финала, филмът нито за момент не те изпуска, а на моменти те и стиска за гърлото. Финалът пък е повече от страхотен и няма да ви казвам повече, дано да има как да гледате този старомодно трогателен и изящен филм.
