Изкуство

So Independent: „Докато сме млади“ (2014)

Забавен, умен и искрен, този филм е откровение за всички зрители, млади по душа.

So Independent: „Докато сме млади“ (2014)

Безсмъртната Коко Шанел казва, че след 40 години жената има лицето, което заслужава. Мисля, че с пълна сила това се отнася и до много други неща – например че след 40 имаме младостта, която заслужаваме. И ако тя не е достатъчно шеметна, ненаситна и искрена, то като нищо може да ни сполети най-лошото – невъзможността да пораснем и зациклянето във времето преди две десетилетия, което отдавна не съществува за друг освен за нас.[[more]]Джош и Корнелия – в ролите Бен Стилър и Наоми Уотс – са двойка нюйоркски интелектуалци, в средата на четиридесетте, бездетни, които се занимават с проектите на своята младост, докато припечелват пари от странична работа. Джош е обещаващ кинодокументалист, по-точно е бил такъв преди 20 години, а в момента се опитва да довърши новия си филм, което трае вече десет години и часове напразни снимки и монтаж. Корнелия е продуцентка и работи за баща си, който е голямо име в киното, но е на път да се оттегли от активна дейност. Доходите на Джош идват от преподаване в университета и именно там той се запознава с Джейми и Дарби, които му напомнят за него и Корнелия на младини – млади, любознателни и симпатични. Всъщност, в света на Джош и Корнелия почти нищо не се е променило за последните десетилетия и те с ентусиазъм и напълно естествено се вписват в света на новите си познати. Поне на пръв поглед това е идеална симбиоза – по-улегналата двойка помага със съвети, контакти и понякога с пари, а по-младите внасят разнообразие, свежест и спонтанност.

Постепенно се изяснява, че нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. И се оказва, че понякога младостта изобщо не е гаранция за искреност и спонтанност, а възрастта не пречи да запазим детската си душа. Последното е може би най-хубавото внушение на филма.

Ноа Баумбах е любимец на фестивала So Independent и тази година можем да видим два негови филма – сигурна съм, че и двата не са за изпускане. Критиката го нарича „новият Уди Алън“ и в това има някаква истина. Забавен, умен и искрен, филмът му е откровение за всички зрители, останали млади по душа.