Изкуство

So Independent: „Грешното възпитание на Камерън Пост“

Филм като съкровена среща с близък човек.

Да гледаме този филм в София, е и удоволствие, и късмет. „Грешното възпитание на Камерън Пост“ е победителят на тазгодишния Сънданс и освен че е страхотно да видим толкова актуално заглавие на фестивала So Independent, самият филм е наистина чудесен – красив и въздействащ по един странен начин, не като монументално кино, а като съкровена среща с близък човек.

Камерън, момичето с име на момче, е този човек. Камерън Пост – в ролята е изразителната Клоуи Грейс Морец, е обикновено момиче в гимназията, което се готви за бала на випуска. Красиво облечена и гримирана, тя танцува цяла вечер и накрая се озовава на задната седалка възбудена, разрошена и без бельо. Дотук нищо неочаквано, само че Камерън се целува в колата не с друг, а с най-добрата си приятелка. В следващия кадър Камерън пристига в лагер за лечение на деца с „объркана сексуална ориентация“.

Филмът за Камерън е създаден по много успешния едноименен роман на Емили Данфорт. В книгата животът на Камерън се проследява от смъртта на родителите й, когато тя е на 12 години, до пълнолетието й. Филмът на Дезире Акхаван избира само последната част на романа и я разказва спокойно, но с оглушителен ефект.

Лагерът за превъзпитание на гей деца се ръководи от психоложка с вид на садист (отлично изпълнение на Дженифър Ел, от чиято усмивчица направо тръпки те побиват) и от нейния брат, който е първият „излекуван“ пациент – невротичен гей с приятен глас. Режимът в лагера е сравнително либерален, никой не крещи, наказанията не са физически и изобщо всичко на пръв поглед изглежда нормално. Именно в това е страхотното въздействие на филма – на екрана виждаме прекрасната есен в Монтана, симпатични млади хора, възпитани възрастни, мирно зададени въпроси и отговори.

Оказва се, че за да те пречупят, не е нужно да те удрят или да ти крещят.

Постепенно децата биват научени да мразят себе си и това, което са („няма такова нещо като хомосексуализъм, всичко е борба с греха вътре в теб“), и непрекъснатият натиск да се променят, довежда до тежки и понякога необратими последствия. Онова, което спасява Камерън в крайна сметка, е любовта, и то не хомосексуалната любов, а истинското приятелство с две други изгубени души на това безрадостно място.  

В момента подобни институции продължават да са разрешени в 41 американски щата. В този смисъл филмът, чието действие се развива през 1993 г., си е все така актуален и плашещо верен.