ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

So Independent: „Грешното възпитание на Камерън Пост“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Да гледаме този филм в София, е и удоволствие, и късмет. „Грешното възпитание на Камерън Пост“ е победителят на тазгодишния Сънданс и освен че е страхотно да видим толкова актуално заглавие на фестивала So Independent, самият филм е наистина чудесен – красив и въздействащ по един странен начин, не като монументално кино, а като съкровена среща с близък човек.

Камерън, момичето с име на момче, е този човек. Камерън Пост – в ролята е изразителната Клоуи Грейс Морец, е обикновено момиче в гимназията, което се готви за бала на випуска. Красиво облечена и гримирана, тя танцува цяла вечер и накрая се озовава на задната седалка възбудена, разрошена и без бельо. Дотук нищо неочаквано, само че Камерън се целува в колата не с друг, а с най-добрата си приятелка. В следващия кадър Камерън пристига в лагер за лечение на деца с „объркана сексуална ориентация“.

Филмът за Камерън е създаден по много успешния едноименен роман на Емили Данфорт. В книгата животът на Камерън се проследява от смъртта на родителите й, когато тя е на 12 години, до пълнолетието й. Филмът на Дезире Акхаван избира само последната част на романа и я разказва спокойно, но с оглушителен ефект.

Лагерът за превъзпитание на гей деца се ръководи от психоложка с вид на садист (отлично изпълнение на Дженифър Ел, от чиято усмивчица направо тръпки те побиват) и от нейния брат, който е първият „излекуван“ пациент – невротичен гей с приятен глас. Режимът в лагера е сравнително либерален, никой не крещи, наказанията не са физически и изобщо всичко на пръв поглед изглежда нормално. Именно в това е страхотното въздействие на филма – на екрана виждаме прекрасната есен в Монтана, симпатични млади хора, възпитани възрастни, мирно зададени въпроси и отговори.

Оказва се, че за да те пречупят, не е нужно да те удрят или да ти крещят.

Постепенно децата биват научени да мразят себе си и това, което са („няма такова нещо като хомосексуализъм, всичко е борба с греха вътре в теб“), и непрекъснатият натиск да се променят, довежда до тежки и понякога необратими последствия. Онова, което спасява Камерън в крайна сметка, е любовта, и то не хомосексуалната любов, а истинското приятелство с две други изгубени души на това безрадостно място.  

В момента подобни институции продължават да са разрешени в 41 американски щата. В този смисъл филмът, чието действие се развива през 1993 г., си е все така актуален и плашещо верен.  

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...