ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

So Independent: „Маккуин“, лудост, мрак и красота

So Independent: „Маккуин“, лудост, мрак и красота

So Independent

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Този филм няма нужда от суперлативи. Самото име на Алекзандър Маккуин отдавна е символ на всичко, което той е направил за модата и изкуството – лудост, мрак и красота, преплетени в неотделимо цяло.

Филмът „Маккуин“ е създаден внимателно и с огромно разбиране въз основа на документи, снимки и интервюта. Това е позволило на екипа да разкаже историята на Лий Алекзандър Маккуин в нещо като низходяща спирала, точно както е протекъл и животът му. С напредване на действието във филма цветовете стават по-мрачни, звуците – по-силни, а думите – отровни. В подобна стилистика беше и прочутата изложба „Savage Beauty“ – отначало светли зали и интересни дрехи, направени смело и с чувство за хумор и драма, след това мрачен лабиринт, пълен с абсолютно извънземни кройки и немислими материи.

Филмът „Маккуин“ разказва за дизайнера с думите на най-близките му хора – семейството, бившите партньори и асистенти. Видима е липсата на Сара Бъртън, дясната му ръка, която го наследи в едноименната модна къща, и това е обяснимо. Първо, във филма се показва онова интервю, в което Маккуин казва, че би искал да запали ателието си и никой да не работи след него, защото колекциите са неговата лична история и кой друг би могъл да я разкаже.

Второ, целият филм, разделен на части, кръстени на най-известните му колекции, показва как магията се случва от това, че геният на Маккуин ражда идеи непрекъснато и те са една от друга по-странни и невъобразими. След смъртта му модната къща пое в една определена посока и нищо неочаквано не се случва там. Точно както той сам е предсказал.

Алекзандър Маккуин е от онази порода гениални творци, които се раждат може би по един на поколение.

Роден за дизайнер, той е в състояние да ушие всякаква дреха само с ножица и игла – кройката и размерът са в главата му. Може да направи рокля от захвърлен на земята найлонов плик – и го е правил. От друга страна, фантазията му е безкрайна. Всяко нещо в света го вдъхновява и намира своя път към модния подиум. Ревютата му са ненадминати и до днес. При това не говорим за лукс и блясък – напротив, по-скоро целта му е да шокира и да предизвика далеч по-силни чувства от простото удоволствие от добре ушитата дреха.

Такъв е и ефектът от филма. Въпреки многобройните интервюта и разказите на близките хора очевидно никой не го познава достатъчно, за да го спаси. По някакъв странен и необясним начин Маккуин е успявал да трансформира в моделите си идеи, които са извирали от най-мрачните дълбини на душата му. И в един момент не е можел да се върне от там. Не е без значение и дистанцията, която многото пари са създали спрямо старите му приятели, липсата на личен живот, смъртта на двете най-любими жени – Изабела Боу и след това майка му.

Асистентът му Себастиан разказва, че Маккуин искал след последното си ревю да се застреля право пред публиката. Модата е била за него едновременно и най-доброто, и най-лошото. Днес вече няма такива дизайнери и затова няма такава мода.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...