Този филм няма нужда от суперлативи. Самото име на Алекзандър Маккуин отдавна е символ на всичко, което той е направил за модата и изкуството – лудост, мрак и красота, преплетени в неотделимо цяло.
Филмът „Маккуин“ е създаден внимателно и с огромно разбиране въз основа на документи, снимки и интервюта. Това е позволило на екипа да разкаже историята на Лий Алекзандър Маккуин в нещо като низходяща спирала, точно както е протекъл и животът му. С напредване на действието във филма цветовете стават по-мрачни, звуците – по-силни, а думите – отровни. В подобна стилистика беше и прочутата изложба „Savage Beauty“ – отначало светли зали и интересни дрехи, направени смело и с чувство за хумор и драма, след това мрачен лабиринт, пълен с абсолютно извънземни кройки и немислими материи.
Филмът „Маккуин“ разказва за дизайнера с думите на най-близките му хора – семейството, бившите партньори и асистенти. Видима е липсата на Сара Бъртън, дясната му ръка, която го наследи в едноименната модна къща, и това е обяснимо. Първо, във филма се показва онова интервю, в което Маккуин казва, че би искал да запали ателието си и никой да не работи след него, защото колекциите са неговата лична история и кой друг би могъл да я разкаже.
Второ, целият филм, разделен на части, кръстени на най-известните му колекции, показва как магията се случва от това, че геният на Маккуин ражда идеи непрекъснато и те са една от друга по-странни и невъобразими. След смъртта му модната къща пое в една определена посока и нищо неочаквано не се случва там. Точно както той сам е предсказал.
Алекзандър Маккуин е от онази порода гениални творци, които се раждат може би по един на поколение.
Роден за дизайнер, той е в състояние да ушие всякаква дреха само с ножица и игла – кройката и размерът са в главата му. Може да направи рокля от захвърлен на земята найлонов плик – и го е правил. От друга страна, фантазията му е безкрайна. Всяко нещо в света го вдъхновява и намира своя път към модния подиум. Ревютата му са ненадминати и до днес. При това не говорим за лукс и блясък – напротив, по-скоро целта му е да шокира и да предизвика далеч по-силни чувства от простото удоволствие от добре ушитата дреха.
Такъв е и ефектът от филма. Въпреки многобройните интервюта и разказите на близките хора очевидно никой не го познава достатъчно, за да го спаси. По някакъв странен и необясним начин Маккуин е успявал да трансформира в моделите си идеи, които са извирали от най-мрачните дълбини на душата му. И в един момент не е можел да се върне от там. Не е без значение и дистанцията, която многото пари са създали спрямо старите му приятели, липсата на личен живот, смъртта на двете най-любими жени – Изабела Боу и след това майка му.
Асистентът му Себастиан разказва, че Маккуин искал след последното си ревю да се застреля право пред публиката. Модата е била за него едновременно и най-доброто, и най-лошото. Днес вече няма такива дизайнери и затова няма такава мода.
