Открих София Филм Фест с "Глупак" (спечелил десет награди по цял свят, от които четири на "истинския" независим фестивал в Локарно, включително за актьор и на икуменическото жури, и оценка 7,9 (!) в IMDB) на мой любим руски режисьор - Юрий Биков (писал съм и за двата му предишни филма "Жить" и "Майор", виж постовете). Може да се каже дори, че съм му възторжен почитател... В залата бяхме шепа хора, без платени от руското посолство "патриоти" и "рубладжии" - няколко познавачи и случайно попаднали киномани. На подобния "Левиатан" (какво нещо е пропагандата) залите ще се пукат по шевовете... Между другото, сигурен съм, че за такива като Жириновски Биков е "отродител", "американски шпионин и подлога", "агент на киевската фашистка хунта" и "соросоид"!
Малко руско градче (около 30 хиляди). Дима Никитин (награденият в Локарно Артьом Бистров), младеж с умно, остро, нервно, непокорно лице и тяло като натегната пружина, живее в комуналка с майка си (Олга Самошина), дебела, отпусната, недоволна и сприхава жена, чистачка в болницата, където е била уважаван лекар (!) ("с една пенсия не се живее"), баща си (Александър Коршунов), работник със сухо изпито лице, упорито и непреклонно изражение, жилав и отруден, без приятели, защото отказва да краде ("всички си смениха тръбите, само ние не сме"; "защото ги откраднаха"), съпругата си (Даря Мороз), миловидна, стройна, леко безлична девойка, и малкото си дете. И той е "глупак" като баща си - работи като водопроводчик, докато учи за инженер, не лъже, не мами, не пие и не присвоява... През нощта го викат за авария в занемарена, мръсна, порутена и запусната сграда, която дори не е в неговия район - тръбите са избили, а местният техник е пиян от три дни. Огледът показва, че тя ще падне всеки момент, а в нея живеят 800 души...
Честен и съвестен, Дима отива при кметицата Нина Гологанова (голямата Наталия Суркова), която празнува (просташки, показно, отблъскващо) в соц-ресторант с оркестър рожден ден. На нея (едра, пълна, но стегната жена с интелигентно, обло, типично руско лице и пищни форми, нелишена от чар и привлекателност) ѝ викат Мама, защото управлява с ум, такт и усет към корупцията... Всички градски големци са там - ояденият и нагъл началник на милицията Саяпин (Максим Пинскер), дребният, крадлив и дяволит шеф на болницата д-р Тулски (Сергей Арцибашев), дясната ръка на градоначалника, безсъвестният, откровено противен и по човешки гаден Богачов (Юрий Цурило) и отговарящият за поддръжката комбинатор и мошеник Федотов (задължителният Борис Невзоров), който "е ударил една боя и е прибрал парите за ремонта, къща на четири етажа за сина строи"...
След съвместна инспекция с главния пожарникар и Федотов Никитин се връща - общежитието е наклонено на 15 градуса, няма да издържи до сутринта; и тримата, дори скептиците, са съгласни с констатацията. Следва сблъсък на хищници, оголили зъби, изплашени, паникьосани за собствените си кожи, обвиняващи се взаимно, губещи сигурността, доволството и комфорта си - "пътищата са дупка до дупка"; "купих медицинска техника, той я продаде, ако не давах пари и за лекарства, щеше да лекува с билки"; "пенсионерите умират от глад"; "и къщата на твоя син не е по-малка"; "правех отчисления за областната управа нагоре по веригата".[[more]]Мислим, че най-накрая чувството за приличие, човещината и жалките останки от съвест и морал ще надделеят, хората ще бъдат евакуирани и спасени, ще се прояви някакъв държавнически инстинкт и решението ще почива на разума и съчувствието... Докато циничният Богачов не дърпа Гологанова настрана - "искаш да живееш човешки, но не стига за всички; или по равно и мизерно, или ще има за нас, а за тях..." Намерени са "виновни", които се ликвидират физически, а хората... Дима оцелява по чудо, благодарение на неочакваната човещина на Федотов и не изцяло черните души на палачите; бърза да напусне града с жената и детето ("ако те видим, си мъртъв"), но минава покрай общежитието и спира. Как ще живее с 800 трупа, тежащи на неговата съвест?! Глупак! На всичкото отгоре обитателите на допотопната сграда са сган, паплач, отрепки, впиянчени и дрогирани подобия на хора, които налитат на своя спасител - в началото един от тях (Дмитрий Куличков) пребива с юмруци, безпаметно пиян, съпругата и тъщата; целодневно се лочи самогон и се играят карти, децата се напушват и дупчат по стълбищата.
Представям си какъв цивилизационен шок е предизвикал този филм в Локарно. Там всички знаят, че Русия е провалена изостанала азиатска държава, която не е в Европа и съществува някъде на границата между ХІХ и ХХ век. Но не са знаели, че държава въобще няма, нито правила и закони, а само територия, огромна и неуправляема, където бродят бледи сенки, лишени от всички човешки качества и добродетели...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие.
