ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София Филм Фест: "Глупак" (2014)

София Филм Фест: "Глупак" (2014)

Открих София Филм Фест с "Глупак" (спечелил десет награди по цял свят, от които четири на "истинския" независим фестивал в Локарно, включително за актьор и на икуменическото жури, и оценка 7,9 (!) в IMDB) на мой любим руски режисьор - Юрий Биков (писал съм и за двата му предишни филма "Жить" и "Майор", виж постовете). Може да се каже дори, че съм му възторжен почитател... В залата бяхме шепа хора, без платени от руското посолство "патриоти" и "рубладжии" - няколко познавачи и случайно попаднали киномани. На подобния "Левиатан" (какво нещо е пропагандата) залите ще се пукат по шевовете... Между другото, сигурен съм, че за такива като Жириновски Биков е "отродител", "американски шпионин и подлога", "агент на киевската фашистка хунта" и "соросоид"!

Малко руско градче (около 30 хиляди). Дима Никитин (награденият в Локарно Артьом Бистров), младеж с умно, остро, нервно, непокорно лице и тяло като натегната пружина, живее в комуналка с майка си (Олга Самошина), дебела, отпусната, недоволна и сприхава жена, чистачка в болницата, където е била уважаван лекар (!) ("с една пенсия не се живее"), баща си (Александър Коршунов), работник със сухо изпито лице, упорито и непреклонно изражение, жилав и отруден, без приятели, защото отказва да краде ("всички си смениха тръбите, само ние не сме"; "защото ги откраднаха"), съпругата си (Даря Мороз), миловидна, стройна, леко безлична девойка, и малкото си дете. И той е "глупак" като баща си - работи като водопроводчик, докато учи за инженер, не лъже, не мами, не пие и не присвоява... През нощта го викат за авария в занемарена, мръсна, порутена и запусната сграда, която дори не е в неговия район - тръбите са избили, а местният техник е пиян от три дни. Огледът показва, че тя ще падне всеки момент, а в нея живеят 800 души...

Честен и съвестен, Дима отива при кметицата Нина Гологанова (голямата Наталия Суркова), която празнува (просташки, показно, отблъскващо) в соц-ресторант с оркестър рожден ден. На нея (едра, пълна, но стегната жена с интелигентно, обло, типично руско лице и пищни форми, нелишена от чар и привлекателност) ѝ викат Мама, защото управлява с ум, такт и усет към корупцията... Всички градски големци са там - ояденият и нагъл началник на милицията Саяпин (Максим Пинскер), дребният, крадлив и дяволит шеф на болницата д-р Тулски (Сергей Арцибашев), дясната ръка на градоначалника, безсъвестният, откровено противен и по човешки гаден Богачов (Юрий Цурило) и отговарящият за поддръжката комбинатор и мошеник Федотов (задължителният Борис Невзоров), който "е ударил една боя и е прибрал парите за ремонта, къща на четири етажа за сина строи"...

След съвместна инспекция с главния пожарникар и Федотов Никитин се връща - общежитието е наклонено на 15 градуса, няма да издържи до сутринта; и тримата, дори скептиците, са съгласни с констатацията. Следва сблъсък на хищници, оголили зъби, изплашени, паникьосани за собствените си кожи, обвиняващи се взаимно, губещи сигурността, доволството и комфорта си - "пътищата са дупка до дупка"; "купих медицинска техника, той я продаде, ако не давах пари и за лекарства, щеше да лекува с билки"; "пенсионерите умират от глад"; "и къщата на твоя син не е по-малка"; "правех отчисления за областната управа нагоре по веригата".Мислим, че най-накрая чувството за приличие, човещината и жалките останки от съвест и морал ще надделеят, хората ще бъдат евакуирани и спасени, ще се прояви някакъв държавнически инстинкт и решението ще почива на разума и съчувствието... Докато циничният Богачов не дърпа Гологанова настрана - "искаш да живееш човешки, но не стига за всички; или по равно и мизерно, или ще има за нас, а за тях..." Намерени са "виновни", които се ликвидират физически, а хората... Дима оцелява по чудо, благодарение на неочакваната човещина на Федотов и не изцяло черните души на палачите; бърза да напусне града с жената и детето ("ако те видим, си мъртъв"), но минава покрай общежитието и спира. Как ще живее с 800 трупа, тежащи на неговата съвест?! Глупак! На всичкото отгоре обитателите на допотопната сграда са сган, паплач, отрепки, впиянчени и дрогирани подобия на хора, които налитат на своя спасител - в началото един от тях (Дмитрий Куличков) пребива с юмруци, безпаметно пиян, съпругата и тъщата; целодневно се лочи самогон и се играят карти, децата се напушват и дупчат по стълбищата.

Представям си какъв цивилизационен шок е предизвикал този филм в Локарно. Там всички знаят, че Русия е провалена изостанала азиатска държава, която не е в Европа и съществува някъде на границата между ХІХ и ХХ век. Но не са знаели, че държава въобще няма, нито правила и закони, а само територия, огромна и неуправляема, където бродят бледи сенки, лишени от всички човешки качества и добродетели...

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.