Тази година фестивалът за мен започна с този френски филм, подобаващо бляскав, нереален и сантиментален – както са историите само „на кино“.
Разделям френското кино на две: красиво и литературно. Последният филм на Клод Льолуш „Обичаме те, негоднико“ е абсолютно от първия вид. Легендарният френски режисьор, сам баща на седем дъщери, е посветил историята на децата си и вероятно затова не е спестил нито едно сантиментално или естетическо клише. Впрочем крайният резултат е много приятен, макар и може би малко по-дълъг от необходимото.[[more]]В главната роля е Джони Холидей, порядъчно остарял, но все още носещ отминалата си слава като бляскав ореол. Той играе световноизвестен и много богат... всъщност фотограф, за разнообразие, който решава да се оттегли от света в една вила в Алпите. Но каква вила – огромна хижа с вътрешен басейн и сауна, с десетина спални и къщичка за гости, със семейство икономи и дори със собствен питомен орел. Зарязвайки Париж и пътьом четвъртата си съпруга, фотографът Жак се настанява в планината с новата си жена – агент по недвижими имоти (чаровната Сандрин Бонер) и двете й деца. От предишните си връзки Жак има четири дъщери, кръстени на четирите годишни времена и живеещи на различни места из Франция и Швейцария. Свидната му мечта е да ги събере заедно, но понеже обяснимо рядко е бил образцов баща за която и да е от тях, те не обръщат внимание на поканите му. Когато най-добрият приятел и личен лекар на Жак (в ролята друга легенда, Еди Мичел) идва на гости в алпийския рай, събира набързо дъщерите с лъжата, че баща им е неизлечимо болен. Развръзката е колкото неочаквана, толкова и обяснима.
Облян от слънце и абсолютно прекрасен визуално, този филм е пълен с алпийски пейзажи във всички сезони на годината, с усмихнати жени и умилителни сцени на обич. Четирите дъщери на Жак, подобаващо на имената си, са кестенява, руса, мургава полуперсийка и рижа. А когато неочаквано се появява и пета дъщеря, за която няма цвят – тя пък се оказва лесбийка. По подобен предсказуем, но симпатичен начин е построена цялата история. И макар че безспорно не е сред шедьоврите на автора си, този филм ми припомни чаровно и мило, че киното е магия.
