ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София Филм Фест: „Обичаме те, негоднико“ (2014)

София Филм Фест: „Обичаме те, негоднико“ (2014)

Тази година фестивалът за мен започна с този френски филм, подобаващо бляскав, нереален и сантиментален – както са историите само „на кино“.

Разделям френското кино на две: красиво и литературно. Последният филм на Клод Льолуш „Обичаме те, негоднико“ е абсолютно от първия вид. Легендарният френски режисьор, сам баща на седем дъщери, е посветил историята на децата си и вероятно затова не е спестил нито едно сантиментално или естетическо клише. Впрочем крайният резултат е много приятен, макар и може би малко по-дълъг от необходимото.В главната роля е Джони Холидей, порядъчно остарял, но все още носещ отминалата си слава като бляскав ореол. Той играе световноизвестен и много богат... всъщност фотограф, за разнообразие, който решава да се оттегли от света в една вила в Алпите. Но каква вила – огромна хижа с вътрешен басейн и сауна, с десетина спални и къщичка за гости, със семейство икономи и дори със собствен питомен орел. Зарязвайки Париж и пътьом четвъртата си съпруга, фотографът Жак се настанява в планината с новата си жена – агент по недвижими имоти (чаровната Сандрин Бонер) и двете й деца. От предишните си връзки Жак има четири дъщери, кръстени на четирите годишни времена и живеещи на различни места из Франция и Швейцария. Свидната му мечта е да ги събере заедно, но понеже обяснимо рядко е бил образцов баща за която и да е от тях, те не обръщат внимание на поканите му. Когато най-добрият приятел и личен лекар на Жак (в ролята друга легенда, Еди Мичел) идва на гости в алпийския рай, събира набързо дъщерите с лъжата, че баща им е неизлечимо болен. Развръзката е колкото неочаквана, толкова и обяснима.

Облян от слънце и абсолютно прекрасен визуално, този филм е пълен с алпийски пейзажи във всички сезони на годината, с усмихнати жени и умилителни сцени на обич. Четирите дъщери на Жак, подобаващо на имената си, са кестенява, руса, мургава полуперсийка и рижа. А когато неочаквано се появява и пета дъщеря, за която няма цвят – тя пък се оказва лесбийка. По подобен предсказуем, но симпатичен начин е построена цялата история. И макар че безспорно не е сред шедьоврите на автора си, този филм ми припомни чаровно и мило, че киното е магия.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...