Публиката на София Филм Фест, аплодираща Тери Гилиъм с викове като рок-звезда. Хора, за които съм сигурна, че могат да са ми приятели – очевидно е, че имаме сходни вкусове, чувство за хумор и въображение. Каква по-солидна база за приятелство? И каква по-голяма причина от това да се ходи на фестивала от тази да видя отново един от първите любими филми в живота си, да го покажа на детето си и да се запознаем с човека, който го е създал. Толкова смахнат, смешен и луд, колкото очаквах да бъде.
Ако сте сред редовните посетители на феста, сигурно и вие познавате много от хората в публиката по физиономия. Не малко са ви далечни приятели, а част от тях и съвсем близки, любими хора. Така беше и на „Бразилия“ – нашата компания заемаше половин ред, а на безброй други хора подвиквахме „Здрасти“. Такива бяха и реакциите по време на представянето на филма от Тери Гилиъм – като сред съмишленици. Холивуд може и да е далече, но историята за това как шефовете на киностудията „Юнивърсъл“ не искали да разпространяват филма, как зрителите в малките градчета на САЩ не разбрали абсолютно нищо, а Робърт Де Ниро помогнал за рекламата просто от добри чувства – всичко това изглежда интересно, убедително и забавно. [[more]] Излишно е да разказвам „Бразилия“ – започваща истерично смешно история за света на бъдещето, затънал в бюрокрация, завършваща мрачно и параноично. Трогателно млади и очарователни, Джонатан Прайс, Робърт Де Ниро, Йън Холмс, Боб Хоскинс, Майкъл Палин и толкова други познати и любими лица разказват една приказка която, уви, се оказва вечна. Днес, повече от три десетилетия след премиерата на филма, всичко в него е актуално и все така абсурдно смешно и страшно.
Прожекцията завърши в полунощ – време за магии. Киното е една от най-големите магии и преживявания като това само ни напомнят защо го обичаме толкова много.
