Изкуство

София Филм Фест: “Гордост” (2014)

Обичам киното именно заради филми като този, които ме разсмиват.

София Филм Фест: “Гордост” (2014)

Обичам киното именно заради филми като този, които ме разсмиват, карат ме да се размисля и за които знам, че ще ги помня дълго, ще ги разказвам на приятели и някой ден с удоволствие и малко носталгия ще ги гледам отново. Точно както понякога гледам „Време за мъже“ и „Били Елиът“ – двата ми любими филма от „деветдесетарското“ британско кино, и двата много подобни на “Гордост” като настроение и сюжет.

Действието се развива по времето на Тачър и е свързано с миньорските стачки. “Гордост” предлага една доста необичайна гледна точка към тези събития и символично се появява на екран в юбилейната година – точно четири десетилетия след цитираните събития.[[more]]Лондон, гей парада през 1984 година. Картината е доста подобна на софийския прайд – неголяма група ентусиасти вървят по улиците под полицейска охрана, а редките минувачи извръщат глава или тихо подмятат обидни думички. Полицейската охрана е рехава, сблъсъци няма – всички сили на властта са съсредоточени в миньорските райони. Вечерта в малък гей клуб някъде в предградията, Мориси пее “What Difference Does It Make” (музиката във филма е жестока) и разговорът неизбежно стига до стачките и съдбата на миньорите, които преживяват онова, което всеки лондонски гей познава така добре – полицейски тормоз, насилие и враждебно отношение на властите. Идеята да покажат солидарност е спонтанна и съвсем не е подкрепена от всички. Все пак група ентусиасти създават “Гейове и лесбийки в подкрепа на миньорите” (ГЛПМ) – организация, която събира средства за семействата на стачкуващите. Нито събирането, нито даряването минават безпроблемно. Първото гостуване на ГЛПМ в малко миньорско селце в Уелс е наистина впечатляващо.

Животът винаги е по-шарен и интересен от киното. Този филм, базиран на истинската история на групата ГЛПМ, е невероятно потвърждение за силата на добрата воля и огромното значение на личните усилия. Шепата хора в ГЛПМ успяват да съберат достатъчно пари и да привлекат огромно внимание, така че да станат реален фактор в решаването на проблемите с гладуващите семейства. И като ответен жест на солидарност и добра воля на 29 юни 1985 година начело на гей парада в Лондон вървят миньорите от Уелс със своите знамена...

И макар че не обичам негативното говорене, филми като този неизбежно ни напомнят в колко различен свят живеем ние тук и сега. Как нетърпимостта, арогантността и неинформираното раздаване на присъди определят отношението към различните и към безпомощните не само в обществото, но и в медиите. Впрочем, безразличието е повсеместно – доказателство за това беше и почти празната зала, в която представителите на гей общността се брояха на пръстите на едната ръка.

Филмът е прекрасен сам по себе си, но за това освен хубавата история немалко допринасят и страхотните актьори – от великия Бил Найи и обаятелния Доминик Уест до невероятната Имелда Стантън и чаровния Пади Консидайн. Носител на „Куиър палма“ в Кан и много други награди, “Гордост” няма нужда от друга реклама освен обещанието, че ще се забавлявате искрено и смислено два часа, наистина!