ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София Филм Фест: "Непознатото момиче"

София Филм Фест: "Непознатото момиче"
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Човечен, тъжен и съвсем тих, новият филм на братята Дарден ще бъде част от тазгодишния София Филм Фест. Когато преди пет години гледах техния филм "Момчето с колелото", историята ми се стори много лична и разказана без претенции, показни поучения и излишен шум. Така е и сега. Братята Дарден разказват за случващото се наоколо такова, каквото е – без на фона да звучи сладникава музика и без героите на всяка цена да се влюбват помежду си.

Непознатото момиче е цветнокожа млада жена, която късно вечерта звъни на вратата на кабинета на доктор Джени Дейвин, някъде в покрайнините на малък град във Франция. Джени е работила до късно и забранява на стажанта си да отвори на непознатата. На сутринта съвсем наблизо е намерен труп на млада жена без документи и без следи от насилие и Джени не може да престане да мисли за това дали би променила събитията, ако беше отворила вратата. Най-малкото, което дължи на непознатото момиче, е да научи името му и да го напише на гроба му. И така започва нейното разследване.

Братята Дарден казват, че проектът е отлежавал доста дълго, защото не са имали актриса за главната роля. Адел Хенел, която са открили преди две години и за която специално преработват сценария, наистина е прекрасна като Джени. Сериозна, съсредоточена и внимателна, тя е превъзходен лекар и изключителен човек – безстрашна и откровена. Това едновременно плаши и вдъхновява околните. Джени не обвинява никого, само себе си, от другите тя просто търси истината и ги приема такива, каквито са. Дарба, дадена на малцина.

Филмът засяга доста актуални теми за живеещите в периферията на съвременна Европа хора. Не въпросите за имигрантите или социално слабите са обаче в центъра му, а само този за това кой е виновен за несправедливостта наоколо. Отговорът – никой от нас не е невинен.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...