Човечен, тъжен и съвсем тих, новият филм на братята Дарден ще бъде част от тазгодишния София Филм Фест. Когато преди пет години гледах техния филм "Момчето с колелото", историята ми се стори много лична и разказана без претенции, показни поучения и излишен шум. Така е и сега. Братята Дарден разказват за случващото се наоколо такова, каквото е – без на фона да звучи сладникава музика и без героите на всяка цена да се влюбват помежду си.
Непознатото момиче е цветнокожа млада жена, която късно вечерта звъни на вратата на кабинета на доктор Джени Дейвин, някъде в покрайнините на малък град във Франция. Джени е работила до късно и забранява на стажанта си да отвори на непознатата. На сутринта съвсем наблизо е намерен труп на млада жена без документи и без следи от насилие и Джени не може да престане да мисли за това дали би променила събитията, ако беше отворила вратата. Най-малкото, което дължи на непознатото момиче, е да научи името му и да го напише на гроба му. И така започва нейното разследване.
Братята Дарден казват, че проектът е отлежавал доста дълго, защото не са имали актриса за главната роля. Адел Хенел, която са открили преди две години и за която специално преработват сценария, наистина е прекрасна като Джени. Сериозна, съсредоточена и внимателна, тя е превъзходен лекар и изключителен човек – безстрашна и откровена. Това едновременно плаши и вдъхновява околните. Джени не обвинява никого, само себе си, от другите тя просто търси истината и ги приема такива, каквито са. Дарба, дадена на малцина.
Филмът засяга доста актуални теми за живеещите в периферията на съвременна Европа хора. Не въпросите за имигрантите или социално слабите са обаче в центъра му, а само този за това кой е виновен за несправедливостта наоколо. Отговорът – никой от нас не е невинен.
Елица Павлович
Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...