ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София филм фест: „Нейната работа“

София филм фест: „Нейната работа“
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Филм в женски род и не само заради заглавието. Освен това режисьорът Никос Лабот е успял да реализира филма си благодарение на София филм фест и програмата Sofia Meetings. А третата причина да избера това заглавие беше, че е част от селекцията с гръцки филми, а киното на южните съседи ми е почти непознато.

Чудесен филм – емоционален, убедителен и умерено дълъг. Последното подчертавам, защото напоследък филмите имат неприятната тенденция да трупат безцелно екранни минути, което тук за щастие е избегнато.

Панайота и Костас са обикновено семейство с две деца. Те живеят в предградие на Атина и се борят с последствията от кризата, която е оставила Костас без работа. Панайота е от село, почти неграмотна и цял живот само е гледала къщата. Тя продължава да прави това и в началото на филма, опитвайки се да се справи с все по-намаляващия семеен бюджет, взет главно от заложните къщи и с проблемите на двете си деца – агресия, компулсивно ядене и затлъстяване, апатия. В един момент, с помощта на съседката, Панайота си намира работа като чистачка в новооткрит мол. Щастлива от предоставената й възможност, търпелива и неуморна, тя работи всеотдайно и с любов към това лъскаво, луксозно място. Това й спечелва приятелството на колежките и уважението на ръководството. За първи път в живота си Панайота разбира, че е нещо повече от домашен роб.

Мълчалива, притеснителна и добродушна до глупост, тя започва бавно да се учи да показва емоциите си, да вербализира чувствата си и да отстоява достойнството си. За първи път Панайота има свои пари, среда и право на мнение.

На фона на тежката работа с безброй допълнителни часове и смешната заплата, тя е щастлива. Съответно това променя и семейството й – децата поемат част от задълженията у дома, стават по-отговорни и по-дисциплинирани.

Всичко това е базирано на истинската история на една жена, с която режисьорът се запознал преди години. За нея службата й като чистачка – невидим, ниско платен и пренебрегван персонал – се е оказала спасение в личен план. Актрисата Мариша Триантафилиду е просто прекрасна в ролята на Панайота – тя се е готвила за филма две години, напълняла е 12 килограма, но зад евтините дрехи и семплата прическа си личи обаянието й.

Винаги съм обичала да чета първите книги на писателите, защото в тях е вложен труд, ентусиазъм и старание, които по-късно може и да липсват. Същото е в този случай и с първия филм – годините подготовка са довели до чудесен резултат. Разбира се, пожелавам на Никос Лабот и вторият му филм да е толкова добър, ще отида да го гледам обезателно.

 

"Да ходиш по вода" – зад магията на Плаващите кейове

 

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...