ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София филм фест: „Сутиенът“

София филм фест: „Сутиенът“

Невероятно остроумно направен филм, който приковава вниманието за час и половина без нито една дума. След края му бях готова да се закълна, че това е балкански филм, а той се оказа немски.

„Сутиенът“ е проект на Файт Хелмер и разказва историята на машиниста Нурлан, който кара влака си през Баку, но на практика всичко е толкова разпознаваемо, че може да се случва където и да е в териториите отсам Унгария. Влакът с огромен и ръждясал локомотив минава в непосредствена близост до къщите на хората, очевидно построени без никакъв архитектурен план или регулация. Хората са свикнали с релсите и спокойно обитават пространството в съжителство с железниците. По пътя си машинистът събаря столове, събира чаршафи от просторите, а един ден на локомотива се закача син дамски сутиен. Скоро Нурлан се пенсионира и понеже единствената му алтернатива е риболовът, а това не е неговата страст, той решава да открие собственичката на сутиена и да й го върне.

От тук насетне филмът прилича на някаква напълно анти-дисни версия на „Пепеляшка“. Кроткият застаряващ машинист обикаля къщите и показва сутиена на жените, а те го пробват с променлив успех, като всяка му предлага в замяна компенсация според личното си предразположение. Актрисите са най-различни, както по възраст, така и по националност, включително Ирмена Чичикова в ролята на похотлива вдовица. Филмът е ням и в него не се произнася нито една дума извън нечленоразделни междуметия. Това обаче не пречи ни най-малко всичко да е абсолютно ясно, супер забавно и страхотно остроумно. В своеобразното гето, в което се развива действието, шарените сутиени са единственият белег на цивилизацията – иначе всичко е вехто и старомодно, като от преди един век. Преодолявайки различни комични и драматични ситуации, в крайна сметка машинистът ще изпълни своята мисия – ще намери собственичката на сутиена, както и смисъла на живота си. Не обезателно едновременно.

Напълно различен от всяка мейнстрийм продукция и оставящ приятно, леко горчиво чувство – точно филм като за фестивал

Не пропускайте и тези филми...

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...