ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

София филм фест: „Златна младост“

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Изабел Юпер винаги е причина да отида на кино, независимо че повечето й филми в последните години са по-скоро компромисни. В крайна сметка не може всички да са на нивото на „Тя“.

Във филма „Златна младост“ тя за втори път работи с режисьорката Ева Йонеско, първата им съвместна продукция е „Малката принцеса“ преди осем години. Не съм гледала първия им филм, но този доста точно отговаря на заглавието си – целият е като парче брокат, откъс от една блестяща, наистина „златна“ младост – заслепяваща и лъскава, но само отвън.

Роуз (Галатеа Белуги) и Мишел (Лукас Йонеско) са млади и се обичат. Мишел е художник, а Роуз е хубава по един много секси и предизвикателен начин и основното й занимание е да изпробва чара си върху непознатите хора. Така тя попада в полезрението на Люсил (Изабел Юпер) и Юбер (Мелвил Пупо). Двамата имат отворена връзка, богати са и са отегчени от всичко, така че двойката млади хора са приятно разнообразие и развлечение. Под предлог, че Люсил ще помогне на Мишел с връзките си в артистичните среди, четиримата заживяват заедно – във всякакъв смисъл. Постепенно става все по-ясно, че помощта на Люсил и съжителството си имат цена и Роуз и Мишел трябва да решат дали са готови да я платят.

Действието във филма се развива през 1979 година и костюмите са страхотни – това е тъкмо в епохата на Мюглер (споменат неколкократно във филма) и прекаленото във всякакъв смисъл – ламе, ярки цветове, лачени дрехи. Продукцията очевидно не е имала огромен бюджет за костюми, освен за Изабел Юпер, но чисто визуално всичко е много впечатляващо. Впрочем визуалното разточителство е основното достойнство на филмовата история, която е някак схематична и недовършена. Дори обаянието на Изабел Юпер не спасява нещата съвсем. Допълнителен малък бонус е, че в една от поддържащите роли е синът на Ален Делон – този от синовете му, който прилича на баща си стряскащо много.

Изпълнителите на главните роли – тези на Роуз и Мишел – са гости на фестивала и казаха, че филмът е заснет по истинската история на живота на режисьорката. В този смисъл някои от недостатъците са оправдани – за всеки от нас младостта е задължително златен, макар и все по-неясен спомен.

„Дяволското гърло“ – гледахме, хареса ни, препоръчваме!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...