ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Songs That Saved Your Life

Songs That Saved Your Life
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Сигурна съм, че всеки, израснал през 80-те или 90-те, знае за какво става въпрос. В случая съм цитирала заглавието на книгата на Саймън Годар за The Smiths и Мориси, но за всеки от нас има още много други музиканти и песни от онези години, които в някакъв смисъл наистина са спасили живота ни… Музиката беше като въже, опънато над света – помагаше ни да продължим, но на дистанция, да имаме свой, съкровен поглед за нещата, да виждаме там, където другите не могат, да сме красиво тъжни и мъдро влюбени. Музиката беше много голяма част от света, в който искахме и можехме да живеем.
 
Сигурно защото пораснах, но ми се струва, че сега вече няма такава музика. Или ако я има, тя е пак на същите групи – не случайно по концертите на старите ни любимци – Depeche Mode са само един пример – идват толкова много деца, които не са били родени в най-дивите години на Дейв и Сие.
 
Последните два месеца бяха едни от най-хубавите за нашата музика. Не просто защото се появиха албуми на някои от най-старите ни любимци или предстоят съвсем скоро, а защото всички те са точно каквито ги чакахме – без странни експерименти, а абсолютно разпознаваеми, така че още в първата минута се усмихваме на познатото чувство. При това някои от тези музиканти бяха изчезнали от години и вече нямахме големи надежди да ги чуем отново. Или да ги чуем отново заедно. Ето пет от най-любимите:
 
David Bowie – The Next Day – след цели десет години мълчание, новият му албум предстои да излезе на 11-ти март, но вече беше пуснат за безплатно слушане. В този албум има всичко, заради което обичаме Боуи и достатъчно, за да се влюби в него човек, който никога досега не го е чувал – със сигурност ще има много такива. 
 
Nick Cave and The Bad Seeds – Push the Sky Away – Ник Кейв обича да експериментира и му се получава добре – не само в музиката. Книгите му са брутални, филмите – също. The Bad Seeds e може би най-сполучливия му музикален проект, в случая събран в първоначалния си състав и съответно и албумът е Ник Кейв от най-хубавия – мрачен разказвач на приказки. Любим!
 
Johnny Marr – The Messenger – когато чу първите акорди на този албум, синът ми попита – Това Мориси ли е? Не е, но това е един много подобен на The Smiths албум – по-малко вокално и абсолютно като музика – все пак музиката на The Smiths е Джони. В интервю за последния брой на GQ той разказва за дългия път към този пръв солов проект, за ужаса на човек като него – вечен член на група – да поеме цялата отговорност за един музикален продукт. Може да е спокоен – справил се е добре. 
 
Suede – Bloodsports – и този албум очакваме през март, но от чутото досега имаме най-приятни предчувствия. Във всеки случай звучи много по-добре от всичко, което членовете на групата успяха да направят самостоятелно. Не може да не добавя и колко добре изглежда Брет Андерсън – да се остарява красиво е трудна работа.
 
Atoms For Peace – Amok – това е поредната звездна продукция на солиста на Radiohead Tom Yorke, с участието на музиканти от Red Hot Chili Peppers, REM и Beck. Ако харесвате Eraser – първия му албум – то и този ще ви хареса със сигурност. Том обича да експериментира с най-некомерсиалната част от музиката на Рейдиохед – особени вокали, монотонно повтарящи се мотиви, но за феновете това е познато, успокояващо и красиво. И тук е така.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...