ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Старата мома/Al Bayra, la vieille jeune fille (2013)

Старата мома/Al Bayra, la vieille jeune fille (2013)

Още един момичешки филм на фестивала Менар. „Старата мома“ е част от програмата „Ново мароканско кино“ и със сигурност много от обратите в тази забавна история са били напълно невъзможни в една ислямска страна до съвсем скоро.

Филмът разказва за стария ерген Мухтар, пестелив и вечно недоволен нотариус, който след смъртта на брат си се оказва глава на семейството. Покойният брат има две жени и две деца, които наричат и двете съпруги на баща си „майко“, което е малко странно за европейския зрител. Двете майки на свой ред се държат изцяло като такива – бъркат се във всичко и раздават съвети наляво и надясно.Голямата грижа в семейството е красивата неомъжена дъщеря – стюардесата Марзака. Думата за „стара мома“ в мароканския е Al Bayra, което значи още и пустееща земя, изобщо много страшно нещо. Марзака трябва спешно да бъде омъжена, но тя иска мъжът й да й позволи да работи. Освен това е слаба. Две непреодолими пречки за добър мюсюлмански брак.

Малко странното детинско чувство за хумор на арабите, многото герои и водевилните ситуации правят на моменти филма подобен на сериал по телевизията. От друга страна точно това му придава автентичност. Като прибавим слънцето, красивите екзотични пейзажи и непредсказуемите обрати на сюжета, приятен филм, напълно различен от американския и европейски мейнстрийм.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...