ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Стая/Room (2015)

Стая/Room (2015)
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Познавам творчеството на режисьора Лени Ейбръхамсън  още от първия му филм "Adam and Paul", защото спечели "София Филм фест". Последваха средно добрият "Garage" и мно-о-ого хубавият "Frank" (непременно гледайте по "Синемакс"). Мисълта ми е, че неравният му път не предполагаше тазгодишното избухване - великолепният "Стая", с четири номинации за "Оскар" и почти сигурна статуетка за Бри Ларсън, писал съм възторжено за нея. Вече е и Филм на публиката в Торонто, Най-добър филм на Британските независими награди и има още 54(!) награди по света. В добавка- 8.3 в IMdb и №143 в класацията на сайта за всички времена! И не, суперлативите и отличията не са пресилени, а българските разпространители, разбира се, пак пропускат явления.

Ма (Бри Ларсън) и шестгодишният Джак (Джейкъб Трембли, къде ги намират тези деца?) живеят в... стая. Тя - изнурена, посивяла, занемарена, с нездрав тен и изпосталяла фигура, но с остатъци от необикновена хубост (въпреки че е около 20-ина годишна), успява да направи живота на детето хубав, интересен и пълноценен, защото го обгрижва с изключителна майчина любов - разхождат се между стените, гледат телевизия, споделят, тя му разказва поучителни приказки.

Той - дребен, жив, пъргав, подвижен, любознателен и буден, си мисли, че храсти има, но дървета не, планини също не съществуват, защото "не могат да се поберат в телевизора". Хранят се оскъдно и зъзнат, защото "Олд Ник" (Шон Бриджърс) - неприятен недодялан сприхав тип със зло и отблъскващо зачервено брадато лице, конфликтен нрав и груби обноски - рядко влиза, педантично ги заключва и рутинно пъхтейки, прави секс с Ма.

Той е отвлякъл майката като ученичка, изнасилил я е, затворил я е, а Джак е нежелан и създаващ проблеми страничен продукт... Ма обаче, чийто ум постоянно работи, успява да организира хитроумно бягството на сина си, и оттам филмът почва наистина.

Свободата като мечта и мираж, но и като отговорност и бреме, вината като самовнушение, любовта като универсално лекарство. Щастието е възможно, но първо трябва да си го позволиш.

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.