ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Still Alice (2014) – и нека "Оскарът" да бъде за Джулиан Мур

Still Alice (2014) – и нека "Оскарът" да бъде за Джулиан Мур

Животът ни е изтъкан от спомени. Мигове с любимия мъж, децата ни, семейството и приятелите, любимите места и далечните пътувания, танци и късни разходки, море и студени, зимни улици... най-хубавото, което притежаваме, винаги е живо в спомените ни. Живеем, за да трупаме спомени, казва Алис. И не владеем изкуството да ги губим. А понякога се случва така, че губим всичко – спомените си, а чрез тях и онова, което сме ние самите.

Алис е прекрасна и щастлива жена на 50 години. Тя е професор по лингвистика в Колумбийския университет, съпругът й е лекар и я обожава, имат три пораснали и успели деца, животът им изглежда безупречен. Един ден Алис забравя някаква дума. На другия ден – друга. Улиците внезапно й се струват непознати, имената на хората й се изплъзват. Ненавреме, абсурдно рано и като жестока шега на съдбата Алис е диагностицирана с рядка форма на алцхаймер и предстои скоро и необратимо да загуби себе си. До нея ще останат с обич, търпение и тъга мъжът, който я обича и децата й.

Джулиан Мур е абсолютно прекрасна в ролята на Алис! Много пъти съм си мечтала тази моя любима във всяко отношение актриса и жена да получи Оскар; този път шансовете й са наистина големи – за ролята си на Алис тя вече получи всички актьорски отличия, раздадени до момента. Тя е в центъра на този филм не само смислово, но и визуално – докато светът около нея и лицата на близките й се замъгляват или потъват в сенките, камерата се вглежда съвсем отблизо в очите на Алис, които постепенно угасват, както в ума й угасват нейните спомени. Това е историята на болните от алцхаймер по книга, написана от известна специалистка по темата (със славянското име Лиза Генова). Но това е и филм за здравите. За онези, които разбират и които също страдат ден след ден, и непрестанно се борят да запазят непроменени спомените и обичта си към любимия човек, който все по-рядко ги разпознава. В този смисъл Алек Болдуин като съпруга на Алис също е забележително добър.

Много човешки, красив и смислен филм, направен премерено и без излишна сантименталност. Един от най-добрите женски филми на годината.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...