Този филм е европейският отговор на „Планината Броукбек“ – романтичен, немногословен и тъжен. Въпреки наградите му, включително от Берлинския кинофестивал миналата година, филми като този нямат почти никакъв шанс да стигнат до родните екрани, макар че са направени за широката публика – без никакви смущаващи сцени и с неудобни въпроси, познати на много от нас. Вредата от подобна цензура е далеч не само за киноманите.[[more]]Марк е полицай в малък немски град. Той живее спокоен и подреден живот, приятелката му е бременна с първото им дете, двамата наскоро са се преместили в къщата на родителите му, които ще помагат за бебето. На един тренировъчен лагер Марк се запознава с красивия и насмешлив Кай и скоро двамата започват връзка. За момент изглежда, че Марк има всичко – новата къща, обичливата бременна Бетина и влюбения Кай. И както често става в живота, пред необходимостта да вземе решение, което ще е тежко както за него самия, така и за близките му, Марк предпочита свободното падане и живота ден за ден. Разбира се, всичко свършва внезапно, и следва очакваната развръзка – хомофобията на колегите, шока на родителите, потресената съпруга и разочарования любовник. Марк знае как да се справи с всеки от тях, но не и със себе си.
Тъжно, но факт – често знаем кое е добро за другите, но не и за нас самите и ставаме жертва на избора, който правим. Тук това е показано с разбиране и меланхолия, която ни кара да си зададем много неудобни въпроси. А може би – и да им отговорим.
