Този филм ме размисли. Някак. Не че не провиждам отвъд клишираността му, просто може би в някакво духовно пресъстояние да съм се намирала…
Та размислих се. За любовта и защо тя именно за нас важна е.
За това дали, ако знаеше, че с избора да се поддадеш на това чувство, което не подлежи на описание, това чувство, което те привлича към някого, а ти не знаеш защо, това чувство, което не ти дава мира, ни покой, а сякаш те принуждава да действаш против волята си, ти ще промениш не само неговата, но и своята съдба. Дали, ако знаеше, че непротивопоставяйки му се, ще прецакаш живота на другия. Ще прецакаш това, което той или тя би могъл да стане, да постигне, да получи...
Дали, ако всеки от нас знаеше какво ще стане при вземането на това или онова решение, все пак щеше да се поддаде на моментния импулс и да го вземе това или онова решение.
И дали, бидейки благословен с дара на любовта, би ти пукало какво ще стане? Че ти искаш само да консумираш, да поглъщаш, да бъдеш...
Това е филм по голямата тема за свободната воля.
Когато си влюбен, имаш ли я свободната воля, нямаш ли я? Нали то те поглъща, сякаш не си на себе си. А ако сякаш не си на себе си, къде остава свободната воля?
Тук е моментът да се намеси нещото, към което сме свикнали да се обръщаме в таквизи моменти – свишата воля. Да ни напъти, приласкае, оправдае. Когато не ни достига смелост да вземем решение или пък просто не разбираме какво се случва, ние се молим. Някому. Да помогне, да оправи нещата, да се намеси. Някак. Само да не се налага на другата сутрин да се събудим с чувството за глобална самота и свободна воля. Свише спрямо свободно е тема преинтересна.
Дали пък астролози, медиуми и други, традиционно възприемани като дарени с мощта да провиждат бъдещето, не са остатъците от така наречните пазители?
Пазители, вредители, все едно.
Или дали пък всички ние не бленуваме отчаяно да ги има тези пазители, наистина да има някой, който да носи отговорност за решенията ни вместо нас? Защото да, толкова, толкова по-лесно би било винаги да можеш да си кажеш „това е част от Плана”. Аз Плана не го разбирам. Ама не ми е и работа да го разбирам. Седя си тука, правя си нещо, всичко се случва поради причина. Не ми трябва да ги знам тези причини. А допусна да няма План, да няма причина, а съм поел отговорност за действията си. И то к`во се получава – няма голям замисъл, няма нещо свише, аз съм си сам, малък, мъничък, самичък.
И баш никой не се интересува от съдбата ми. Така просто, тъй очевидно, толкова трудно за възприемане именно поради очевидната си елементарщина. Ние сме на света пуснати, без цел, без голям замисъл, без план, никому не накривява шапката кой, какво, защо, кога. Каквото станало, станало.
Всяка следваща отворена врата те вдои към нова възможност. Във филма намериха правилните следващи врати. Ама в рисковете на живото предаване няма гаранция, че ще завъртиш дръжката както следва.
