Изключителен е най-малкото, което мога да кажа за "Лъв: стъпки към дома", чиято премиера у нас е на 17 февруари. [[more]] Lion (малко тромаво преведен на български като "Лъв: стъпки към дома") има номинация за "Оскар" за най-добър филм, за най-добра мъжка роля на Дев Пател, за най-добра женска поддържаща роля на Никол Кидмaн, за операторско майсторство, за музика и за адаптиран сценарий. Всички тези номинации са напълно заслужени, както ще бъде и поне една спечелена статуетка.
"Лъв: стъпки към дома" е покъртителна истинска история, която стъпва върху душата, карайки я да съчувства, да страда, да се надява, да се моли до последния миг на филма и да се радва на всяка секунда нормалност и всяка мъничка щастлива случка за малкия петгодишен Сару (Съни Павар) – бедно индийче, чийто живот е завинаги променен през 1986 г., когато се загубва на много, много километри от дома. Той попада в големия град, където хората говорят различно и не се трогват от гледки на бездомни малчугани, излезли като от история на Дикенс.
Сару е мъничък и не разбира, той дори не може още да говори ясно, но усеща интуитивно опасностите, които го дебнат зад всеки ъгъл в града, докато съдбата най-накрая го погалва с добро и го изпраща в прегръдките на осиновители от Австралия.
"Лъв: стъпки към дома" разказва за няколко десетилетия мъчителна раздяла, през които душата на Сару (Дев Пател) не може да се успокои. Спомените за загубената майка са още живи, мисълта как ли го търсят с брат му Гуду не му дава мира. Незатворената врата на миналото е отворената рана в живота му, която той всячески се опитва да потисне, защото е лоялен, прекрасен, обича родителите си и не иска да ги нарани, особено майка си Сю (Никол Кидман).
Но кой може да живее така и как може човек да има бъдеще, как може да бъде щастлив, ако не е в мир с миналото? На Сару му трябва мъничка подкрепа, стратегия и... шансът да намери пътя към дома се появява с откриването на Google Earth.
Докато изборът на Дев Пател за ролята на Сару е логичен, то този на Никол Кидман е гениален. Между Сю и Сару има прекрасни, откровени сцени, самата Никол Кидман е осиновител на две деца и предава емоциите на майката толкова честно и толкова чисто, че съм почти сигурна, че едната статуетка ще е за нея.
Няма никакъв смисъл да преглъщате сълзите си, гледайки "Лъв: стъпки към дома". Филмът е направен от хора за хора. Ако сте човек, няма начин да не ви трогне до дъното на душата ви и да не останете със спомен, който ще е с вас цял живот.
