Макар че традиционно винаги се притеснявам от всякакви посегателства върху любимата ми скандинавса митология, не мога да не призная, че съм фен на поредицата на Marvel за "Отмъстителите" и конкретно на историята за героичния Тор и неговия коварен брат Локи. Който, веднага казвам, ми е доста по-симпатичен, и то не само заради Том Хидълстън, а и заради по-сложния си характер, който чисто драматургично има доста по-интересен заряд. [[more]] Да се върнем на настоящия филм – "Тор: Рагнарок". Всички ние, които сме чели поне малко скандинавски митове, знаем, първо, че Залезът на боговете е известен като Рагнарьок, и второ, че това наистина е залезът на света. Затова и от една страна, очакванията са големи, като за истински апокалипсис, а от друга, човек неволно се чуди какво ще стане оттук нататък с тези герои, защото след Рагнарьок не остава нищо от Асгаард и от боговете. Сценаристите обаче са намерили находчиво решение, което няма да разкривам тук, разбира се. Макар и да няма общо с истинския епос, историята, разказана в настоящия филм, е намерила не само отражение в него, но и вероятно продължение.
Забавих се малко с признанието, но истината е, че на мен този филм много ми хареса. От първите минути със зрелищната откриваща битка под звуците на Immigrant Song на Led Zeppelin до финала почти нямаше момент, в който да не съм се забавлявала. Въображение, чувство за хумор, изненадващи обрати, които винаги са добре дошли особено в комиксовите вселени, където всички герои са отдавна кодирани – това са най-силните качества на този филм. Не на последно място, страхотни актьорски изпълнения – всеки би започнал с Кейт Бланшет, но тя е повече от очаквано добра. Аз ще спомена Джеф Голдблум, който е страхотен в ролята на Властелина, и Марк Ръфало, който както винаги е на висота. Крис Хемсуърт и Том Хидълстън правят страхотен дует, този път и сценарно.
Разбира се, историята е доста далече от мрачните предсказания за Рагнарьок, за падането на боговете, за вълка Фенрир, който изяжда луната и разкъсва Один, за демоните, които се надигат за последна битка, и за края на Асгаард. Колкото и да ми е тъжно, те са за друг филм.
