Изкуство

"Търговският пътник", поредният ирански шедьовър

Филмът спечели "Оскар" за чуждоезична продукция.

"Търговският пътник", поредният ирански шедьовър

Краен, луд почитател (до конфликтност) съм на иранския режисьор Асгар Фархади, затова на секундата си пуснах последния му филм. "Търговският пътник" спечели "Оскар" за чуждоезична продукция (ура!), беше номиниран за "Златен глобус", има награди в Кан за най-добър актьор и сценарий, специален "Сребърен Хюго" в Чикаго и оценка 8.1 в IMDb. Филмът ми е твърдо в тройката за 2016 г., още не съм решил на кое място!

Емад (Шахат Хосейни) е учител и самодеен театрален актьор, рошав и брадат симпатичен строен мъж с пламенни очи. Женен е за Рана (Таранех Алидости), бледа, нежна, крехка и очарователна, с която заедно участват в постановка на "Смъртта на търговския пътник" на Артър Милър (уж оттам идва заглавието на филма, но има изненада). [[quote:0]] Багер, копаещ до кооперацията им (позната картинка), предизвиква напукване на стените, сградата е пред срутване и те се преместват временно в празен апартамент на колегата си в театъра Бабак (Бабак Карими), набит плешив тромав мъж с месесто лице. Предишната наемателка (многократно търсена по телефона) обаче е неоткриваема и не си е взела покъщнината, заключена в стая. Накрая отварят стаята, защото им трябва, и складират вещите пред блока.

Леко се разсейваме от скучни ежедневни подробности, когато след поредната репетиция (абсурдите на клерикалната средновековна диктатура - леката жена от пиесата, която героят Уили Ломан е наел и която трябва да е полугола, се играе от... актриса със забрадка и червен шлифер!) Рана се прибира по-рано и иска да се окъпе, някой звъни по домофона, тя решава, че е Емад, отваря и влиза в банята... Шокираният съпруг заварва апртамента празен, с разбито огледало и кървави следи, а Рана е в болница, защото някой се е опитал да я изнасили и я е наранил по главата.

Мистерията е разбулена бързо - досегашната обитателка на апартамента явно е била лека жена (съседите знаят) и някой неин стар клиент, неинформиран за напускането ѝ, е нахлул. Забравил си е в бързината телефона (изключен), пачка пари и ключовете за очукан бял ван, но Рана не иска да се оплаква в полицията, защото психическата травма е прекалено болезнена, дълбока и трайна, душата страда и линее. Рана е потресена и ужасена - трудно ѝ е да остане сама, да влезе в помещението на нападението, да затвори вратата, дори да играе. Емад провежда собствено разследване, филм във филма, и открива нападателя (Фарид Саджади Хосейни), а историята е колкото психологическа и емоционална, толкова и криминално увличаща (репетициите също напредват). [[more]] Филмът нямаше да е на Фархади, ако развръзката беше очаквана и линейно логична - местата на насилника и потърпевшия се сменят. Единият се оказва обикновен смачкан болнав семеен човечец, който прошепва сподавено "изкуших се", предизвикващ презрение и дори съчувствие, симпатия. Другият, вече от позиция на силата, се превръща от добър и почтен герой в отмъстителен и зъл тип, за когото прошката, единственото правилно решение, не е опция. Дори умолителните и благи очи на Рана и категоричните ѝ думи не предотвратяват трагедията (която за малко да се размине, но не). А докато гледам финалното гримиране на двамата съпрузи, се сещам за думите на Бланш Дюбоа от друга велика американска драма: "Единственото непростимо нещо в живота е умишлената жестокост"...

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.