ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Тя/Her (2013)

Тя/Her (2013)

Двата въпроса, на които този филм отговаря – интересно ли е да си влюбен в операционна система – Не! Заслужава ли Скарлет Йохансон номинация за „Оскар“ само за гласа на Саманта – Да!

След края на филма аз и приятелките ми се спогледахме, все още зашеметени и примигващи от светлината, неуверени дали видяното ни е харесало. Всъщност сме изглеждали точно като Тиодор – героят на филма - който през повечето време разговаряше със себе си, вперил невиждащ поглед в пространството и напълно неориентиран в света. Ако някой има съмнение, че Хоакин Финикс е актьорът, който може да изнесе двучасов филм абсолютно сам, разговаряйки с въздуха – „Тя“ е доказателство, че Хоакин може всичко.Историята не излиза извън рамките на вече известното за филма – един самотно живеещ и емоционално объркан писател се влюбва в операционната си система, която е изкуствен интелект на име Саманта със секси глас. Любовната им история си има развръзка и финал, а чувствата им са взаимни. И ако в нещо си личи невероятният талант и усет за човешките емоции на Спайк Джоунз, то е именно в особеното чувство, с което зрителят наблюдава случващото се на екрана – уж е любов, уж всичко си е както трябва – емоции, смях и дори семейни приятели, обаче… нещо липсва. И някак си не липсва на екрана, а именно у зрителите, които до края не могат да преборят лекото си недоумение и неудобство.

Финалът е ясен за всички. И не защото вътрешният ни живот е толкова сложен, че е непонятен за една машина. Напротив – дори когато машините започнат да ни разбират изцяло, да ни подкрепят и опонират като истински хора, никога няма да можем да облегнем глава на рамото им в тъмнината на салона и така да покажем всичко – обич, привързаност и удоволствие от споделеното време. Не ходете на този филм сами!

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...